Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Но както се привеждаше и скачаше, една мисъл все я измъчваше. Да, Стражите бяха бързи, ала съвсем не толкова, колкото тя си представяше досега. Недостатъчно бързи. А това й подсказа една идея. Роботите имаха силови щитове, но ги използваха само да отбиват лъчи от разрушители. Явно според тях останалото не беше прекалено опасно. Фрост се ухили зло и издърпа ударна граната от колана си. Приклекна под поредния лъчев залп, със скок се прехвърли над идващия Страж и падна на гърба на обезглавения, който сляпо шареше в търсене на жертва. Зареди гранатата, пъхна я в дупката на шията му и се отблъсна от робота. Приглушен взрив, струи дим от металното туловище. Стражът обаче не се сгромоляса. Фрост не вярваше на очите си. Какво ли още можеха да понесат тези изчадия?
Сайлънс и Гарвана отстъпваха от Стража, но в един момент вече опряха гърбове в стената. Нямаше накъде да бягат. Гарвана изви глава към Сайлънс.
— Капитане, май ми свършиха хрумванията. Ако си приготвил някакъв чудодеен план за последната минута, сигурно е време да го споделиш.
— Извинявай, надявах се на тебе.
Гарвана изобрази нещо като усмивка.
— Джон, би трябвало отдавна да си се вразумил.
Фрост се махна от пътя на осакатения робот и се спъна в главата му. Машинално я погледна и веднага забеляза нещо. Без да прекъсва предпазливото си отстъпление, тя взе главата и я огледа отблизо. Повредената машина се поколеба и спря. Другият Страж също застина. Озадачената Фрост примигна и се взря по-внимателно в отсечената глава. Очите вече не светеха въпреки вечната дразнеща усмивка, но имаше и друго… Завъртя металната буца в ръцете си, без да изпуска от поглед неподвижните Стражи. Подсвирна тихичко, щом видя вътрешността на главата. Изведнъж почти всичко се проясни в ума й. Където трябваше да има силициеви схеми и кристални матрици, забеляза и гъсто преплетени нишки жива тъкан. Непознат, чужд живот.
Фрост се извърна — третият Страж също бе прекратил преследването на Сайлънс и Гарвана. Тя им викна и хвърли главата към тях. Металното кълбо заподскача по неравния под, а Стражът дори не посегна да го хване. Сайлънс предпазливо протегна ръка и я пое. Щом зърна странните тъкани вътре, вдигна вежди и показа смущаващата гледка на Гарвана.
— Интересно — отбеляза престъпникът.
— Това обяснява много загадки, а? — промълви Сайлънс. — Нищо чудно, че няма нужда от компютрите на Сигурността. Пришълците са проникнали и в роботите. Проклетите гадости са живи…
— Това наистина напълно променя положението — заяви Гарвана. — Срещу стандартните Стражи моят есп не би направил нищо, без да включи психоинхибиторите им, но живата тъкан е податлива на средствата, с които разполагат есперите. Само леко докосване в съответната точка…
Той се втренчи в стоящия пред тях Страж и машината затрепери като че от страх или от студ. Падна на колене, рухна по лице, замръзнало в усмивка, и замря. Гарвана се обърна към другите два робота и те тряснаха на пода като марионетки с прерязани конци. Сайлънс реши, че сравнението е съвсем уместно. Естествено, има ли кукли, ще има и кукловоди. Все още им предстоеше да се сблъскат с незнайната твар, заразила цялата база.
Фрост дойде при тях, но по пътя не пропусна да ритне снизходително един от роботите.
— Това ли било? Почти съм разочарована, че мина толкова леко.
— Не се тревожи — каза Гарвана. — Твърде съмнително е да сме си решили проблемите.
— Вярно — съгласи се Сайлънс. — Явно базата пращи по шевовете от тази гнусотия. Ако не намерим начин да я прочистим, вероятно ще се наложи да я изоставим и да я унищожим от орбита.
— Империята не ще хареса това — напомни Гарвана.
— Ами да, няма да им хареса — присъедини се и Фрост.