Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Какво е това, бе, мътните го взели? — задъхано изрече Стасяк, оръжието му сочеше ту насам, ту натам, без да намира цел. — Тук всичко е като… болно.
— Или поне заразено — съгласи се Рипър. — Май вече няма съмнение, че пришълците са се домъкнали тук след катастрофата. — Той стрелна с поглед есперката. — Тая… смес от живо и неживо — същото ли беше в оня кораб?
Диана трябваше да преглътне на сухо, преди да заговори, но тонът й беше хладнокръвен и съвсем професионален.
— Да, същото е. Само че корабът беше мъртъв или умираше. А това ми се струва живо и активно. Пришълците сигурно са го донесли със себе си, вероятно в нещо като семена. Но защо? Едва ли са извършили толкова сериозни преобразувания на базата само за да се почувстват като у дома си. Непременно се стремят да постигнат някаква цел.
— И така да е, тая цел ни е чужда — каза Рипър. — Не вярвам да я забележим дори, камо ли да я разберем. Май трябва Изследователката да слезе и да провери какво става тук, преди да продължим претърсването.
— Чакай, бе — припряно се намеси Стасяк. — Хайде малко да помислим. Не ни трябва да знаем що за чудо е това. Вярно, лошо изглежда и още по-лошо смърди, но засега не ни напада, нали? От нас се иска да търсим персонала на базата и Фрост не ни е нужна за тая работа. Щурмоваци сме, можем да се оправим и без една Изследователка да ни води за ръчичка.
Рипър колебливо изгледа Стасяк.
— Лю, не мога да те позная. Така е по-добре, но не съм свикнал да се перчиш. Какво си намислил?
Стасяк се ухили.
— Один записва всичко, което става тук, нали помниш? Хващам се на бас, че сума ти големи клечки ще преглеждат записите. Ей това ни е шансът да се представим добре пред хора, на които им тежи думата, и да извлечем някаква полза и за себе си. Защо цялата слава да се падне на Фрост? Направо надушвам как можем да станем богати и прочути от тая история.
— Тук са загинали хора — рязко изрече Диана. — И единственото, за което се сети, е как да обърнеш всичко в свой интерес!
Стасяк вдигна рамене.
— Щом вече са мъртви, май няма с какво да им помогна. Защо тогава да не помогнем на себе си?
— Ами ако ни намери онова, което е убило хората?
— Тогава ще отмъстим за мъртвите — заяви Рипър. — Ние не бягаме от дълга си, Диана. Ние сме щурмоваци.
Есперката изпръхтя и им обърна гръб, уж за да разгледа проявите на чуждоземния живот. Рипър също вдигна рамене.
— Один, стига ли до тебе това тук?
— Виждам всичко, което и вие виждате — промърмори ИИ в ухото му. — Изключително интересно е. Моля ви да навлезете навътре в засегнатия район. Нуждая се от още данни за степента на настъпилите промени.
— Не припирай толкова — намеси се Стасяк. — Няма смисъл да се втурваме сляпо напред. Може да се натъкнем на всякакви гадости.
Рипър се развесели.
— Само преди минута беше готов да полетиш към славата.
— Може да съм амбициозен, ама не съм превъртял. Нека я караме леко и кротко, стъпка по стъпка. Добър е само оня герой, който остава жив, за да се пазари за наградата.
Той млъкна изведнъж и тримата рязко се обърнаха — едно-единствено тупване отекна в мрака пред тях. Прозвуча тежко и заплашително, като че нещото, причинило шума, искаше да бъде чуто. Рипър и Стасяк насочиха разрушителите си към коридора. Дясната ръка на Диана посегна към гривната на силовия щит, стегната на лявата й китка, но не го включи. Захранващият енергиен кристал имаше ограничен заряд и не биваше да го хаби безсмислено.
— Один, твоите сензори засичат ли нещо живо на този етаж? — тихо попита Рипър.
— Боя се, че в момента моите сензори не успяват да проникнат в базата — отговори ИИ. — Нещо им пречи. Засега единственият ми източник на информация са зрителните и звуковите сигнали от вашите комуникационни присадки.
От тъмата настъпваха още шумове — бавен, равномерен тътен като ударите на гигантско сърце. Подът под краката им потрепваше ритмично, огромно туловище се показа от мрака. Напредваше към тях. Беше с такива размери, че запълваше коридора, и Диана отстъпи стресната, отново почувствала се дете, уплашено от духовете на нощта. Фигурата внезапно спря на четири-пет метра от хората, синкавата повърхност на стоманеното тяло лъщеше в колебливата светлина на лампата. Приведената глава на чудовището опираше тавана, по ръцете му стърчаха шипове, остри като бръснач. Стасяк изруга прегракнало, но ръцете му непоколебимо насочиха разрушителя към металното тяло.