Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Сайлънс остро изгледа Гарвана.
— Оставете това засега, забравихме есперката и щурмоваците. Откакто връзката прекъсна, една думичка не чухме от тях.
— Не се безпокой — каза Гарвана. — Току-що се свързах с Диана. Изглежда и те са имали достатъчно неприятности със Стражите. Обясних й какво да направи. Есперката може сама да се справи с останалите роботи.
Долу, на второ ниво, Диана Вертю оглеждаше самодоволно неподвижните Стражи, паднали сред парчетиите от тавана. Щурмоваците я тупаха по гърба и едва не я събориха.
— Ей, ама това е само второ ниво — сети се Стасяк. — Хич не ми се мисли какво ни чака на трето.
Рипър кимна и се обърна към Диана.
— По-добре сканирай да видим има ли още от тия някъде.
Тя послушно затвори очи и плахо отпусна съзнанието си в околното пространство. Лицето й се сви почти незабавно.
— Какво има? — попита Стасяк.
— Следи от живот — обясни Диана. — Навсякъде около нас, из цялата база, най-силни са на етажа под нас. — Изведнъж гласът й изтъня. — Вече не се крият. Сега идват да ни довършат.
— Кой? — задъха се Стасяк, озърташе се диво. — Кой идва?
Стените до тях се пръснаха, дебелият метал се раздираше като парцал, израстъци и пипала нахлуха в коридора, протягайки се към есперката и двамата щурмоваци. Все нови пипала посягаха от тавана, от пода, от стените… Нямаше спасение.
ОСМА ГЛАВА
СПУСКАНЕ В МРАКА
— Еспер, чувате ли ме? Рипър, Стасяк, отговорете!
Сайлънс чакаше, кожата по лицето му се изопна от напрежение, но никой не се обади. Извърна се към стълбището, водещо надолу до второ ниво, и тъмнината срещна погледа му, нагла и непроницаема. Стоеше сред студа и тишината, добре знаеше какво му предстои да направи. Минаха двайсетина минути, откакто Гарвана успя за последен път да се свърже с есперката. Обясни й как да се справи със Стражите и тя потвърди, че е чула, но оттогава — нищо. Сайлънс бавно завъртя глава. Не може да са мъртви. Нали получиха нужната им информация? Не може да са мъртви!
— Один, дали нещо отново се намесва в работата на комуникационната мрежа?
— Напълно възможно е, Капитане — промърмори ИИ в ухото му. — От известно време не мога да се свържа с групата на второ ниво. Нещо в Тринадесета база смущава комуникациите на всички равнища. Налага се да изразходвам необичайни количества енергия, за да поддържам поне слухов контакт с вашата група. Това обаче не обяснява защо престъпникът не успя да се свърже с тях чрез достъпните на съзнанието му средства.
— Трябва да слезем и да ги потърсим — намеси се Фрост. Тя вдигна лампата към мрака на стълбището. Сенките заподскачаха, без нищо да разкрият. — Ако с другата група се е случило нещо, длъжни сме да разберем какво е то.
— Каквото и да е, най-вероятно вече е приключило — каза Гарвана. — На никого няма да помогнем, ако сляпо се втурнем надолу. Почакайте да помислим малко. Досега въпросите само се натрупват и май въобще не стигнахме до ясни отговори. Например щом Старблъд е разполагал с шест Стражи, защо не ги е използвал срещу нахлулите пришълци?
— Да предположим, че не е имал време — подсказа Фрост. — Според записаното в дневника му, докато се усетил какво става, било е вече късно. Всъщност напълно възможно е Стражите да са били заразени с чуждата жива тъкан още преди някой да се е сетил за тях.
— Именно — натърти Гарвана, облегнал се на жезъла си. — Значи пришълците са не само силни и опасни, но също бързи и предприемчиви. И всичко това ни показва, че е глупаво да се втурнем към една голяма опасност, без да обмислим действията си. Колкото повече си блъскам главата, толкова повече положението ми намирисва на капан, в който есперката и щурмоваците са примамка.
— Сигурно си прав — обади се Сайлънс. — Но това няма значение. Там долу има мои хора и аз няма да рискувам живота им, като се мотая тук. Изследовател, вие ще вървите отпред. Гарвана и аз ще бъдем точно зад гърба ви.
Фрост се ухили за миг, зъбите й блеснаха. Тя тръгна по стъпалата с лампа в едната ръка и оръжие в другата. Гарвана дълго и замислено се взираше в Сайлънс, преди да последва Изследователката в тъмата. Капитанът тръгна последен. Стълбището беше тясно, а светлината от лампата не стигаше далеч. Движеха се в малкото ярко кълбо, а наоколо сенките шаваха заплашително, сякаш само на една протегната ръка от хората. Едва слязоха до половината, когато Фрост се закова на място и двамата мъже едва не се блъснаха в гърба й. Тя не помръдваше, леко наклонила глава в усилие да чуе някакъв звук.
— Какво има? — прошепна Сайлънс.
— Не съм сигурна, Капитане. Но беше наблизо…