Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Остригването е било в кръг, защото латинският писател употребява израза „ungarico more tonsum“, което буквално преведено би означавало „тонзура по унгарски обичай“. Причината за сравнението с унгарските обичаи се състои във факта, че Луидпранд познава по-добре унгарците, които са съседи на Немското кралство. Това естествено не означава, заимстване на маджарски обичаи от българите или тюркско-угорски произход на българската обичайна и обердна практика. Още византийският император Лъв VI Философ прави сравнението между българи и маджари, наречени от него „турки“. Приликата в начина на воюване и общото място, откъдето излизат българи и унгарци при атаките им срещу Византия допуска сходство в обичаите или военното устройство. Но отбелязването в Именника на старинна традиция, при която князете ходели „остриженами главами“ предполага друга вероятност — че унгарците са заели старобългарски обичай. Или че българи и унгарци следват прастарата традиция на степите, отвеждаща през Атила към скитските обичаи и поверия.
Забелязаната връзка между руската и българската история, подчертана при управлението на Гостун (Гостомысл) и безспорно доказана в цялата славянска книжнина по принцип, се проявява отново в сведението за остриганите глави. Киевският княз Светослав, чиято политическа съдба е свързана пряко с историята на България през X в. също държи главата си остригана, подобно на князете от Именника. Ето какво казват свидетелствата на епохата, каквото е съчиненето на византийския писател Лъв Дякон:
„Светослав пък пристигнал от отвъдния бряг на една скитска лодка (странно военно съоръжение за конен народ — б.м. Ст. Чурешки) с весло в ръка и гребял заедно с другите като обикновен войник. Външният му вид бил приблизително такъв: среден ръст, нито необикновено висок, нито пък нисък, с гъсти вежди, сини очи и чип нос, без брада и с горна устна, обилно обраснала с гъсти и дълги мустаци. Главата му била съвсем гола, но на едната страна висял кичур коса, който означавал благородният му произход. Той имал набит врат, широки гърди и стройно телосложение и изглеждал свиреп и див.“
Спусната до раменете коса виждаме в портретите на българските ханове Тервел и Омуртаг. Техните образи са запазени върху печат и медальон, съответно от VIII и IX век. Заедно с формата на косата ясно се разпознава украшението за глава, указващо за благородния им произход. Дългата коса, която се спуска до раменете на кесаря Тервел изключва възможността споменатия в Именника български владетел да бъде остриган напълно.
Сходните обичаи на остригване на главата при двата народа могат да спомогнат много при разтълкуването на Именника като специфичен вид исторически документ. Защото данните за руските князе са почерпани не от кой да е, а от Лъв Дякон, учстник в похода на император Йоан Цимисхий срещу нашествието на русите под водачеството на Светослав. През 968 г. руският владетел напада България, тогава управлявана от св. цар Петър I, чийто велможа е видял и Луидпранд. След едно голямо сражение и редица обсади русите превзели столицата Преслав. Преди това дружините на Светослав отблъснали печенезите, които действали в помощ на българите, обсаждайки Киев. През 970 г. руският княз Светослав влезнал тържествено в Преслав и започнал да се разпорежда самодържавно в стила на първобългарските князе. Влизането на Светослав в столицата притежава според нас същото значение за българската политическа традиция, което и преврата от средата на VIII в. Руският княз не желае просто да влезе в българската столица. Той искал да я превърне в средище на земите си или казано другояче — да върне старото положение, описано в началните страници на Повесть временных лет, при което всички славяни са управлявани от политически център в земите около р. Дунав. Руският княз желае да управлява велика държава, държаща в подчинение огромни земи и редица народи на територията от Черно до Балтийско море.
В Повесть временных лет руският летописец Нестор приписва на Светослав следните думи, казани в писмото до майка му (Велика руска княгиня):
„Не желая да остана в Киев, искам да живея в Переяслав на Дунав, защото там е средата на моята земя (sic!), и защото там се стичат всички блага: от Гърците злато, тъкани, вино и различни овощия, от Чехите и Унгарците сребро и коне, от Русите кожи, восък, мед и роби“.