Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Още един път! — за да прогони съмнението в случайност — българско княжеско родово име се среща в надписите на Боспорските царе. Там то се изписва като Ерм. Засичането за пореден път на българско владетелско име, отбелязано в Именника с име от надписите на Боспорските царе, както и фактът, че Стара България се намира на територията на Боспорското царство, в близост до градовете Херсонес, Олбия и Фанагория, дава право на изследователя да настоява за търсенето на връзка между античните народностни и племенни имена от областта и сведенията от Именника на българските князе.
За наместникът от рода Ерми съществува и успоредица, която произлиза от названията на местности в Западна България. Сходно на Ерми е името на река Ерма в Трънско.
Държавния (религиозния) преврат през VIII в. поставя на власт рода Вокил. За това име не са ни познати успоредици, но заслужаваща за внимание е наставката „ил“.
Последният споменат род е Угаин. За него също не са ни известни други успоредици. Името прилича на старата българска титла „багаин“.
Последният споменат род е Укил. Не са ни известни други сведения или податки за родовото име. Наставката „ил“ е същата, както и при Вокил. С малко повече въображение изследователят би открил сходство между начина, по който звучи Укил и произнасянето на славяското племенно название „угличи“, които се намират в историческа, географска и вероятно народностна връзка с тиверците и дулебите. А оттам с градското начало при българи и славяни, което отново насочва мисълта в подкрепа на свещена топография, отбелязана в Именника.
Разгадаването на родовите имена от владетелския списък показва същата особеност, каквато и разчитането на личните имена — обвързаност със славянската история и езикова култура, с индоевропейската демографска и политическа именна традиция. От друга страна препратките в политическо и военно отношение говорят за силна власт върху едно огромно пространство в Източна Европа. Пространството, очертано приблизително от успоредиците на имената, забелязани в славянските и византийските хроники покрива областта, определена от Клавдий Птолемей и Тацит като „Сарматия“ или по-точно — Западна Сарматия. Тази територия, затворена от Балтика и Северното Черноморие предоставя исторически останки за българската история и от Античността. Несъмнено това е историята на Боспорското царство, чиято културно-политическа традиция Именника на българските князе несъмнено продължава.
Глава III. Остриганите глави
Най-важната пояснителна бележка в Именника на българските князе, вероятно и заради която е написан самата летопис е бележката за остриганите глави. Остригването на главата е исторически белег, доказващ приемствеността във властта, т.е. законността на владетеля. Затова сведението за остриганите е много важно. Остригването на главата в кръг е основен довод да се настоява за приемственост между Античността и Средновековието. Защото подробното разглеждане на остригването препраща изследователя чак в годините на Гръкоперсийските войни, още през V в. пр.Хр.
Ето как изглежда сведението за остриганите глави в Именника на българските князе:
„…Безмеръ 3 летъ, а род сему Дуло, а летъ ему шегоръ вечем. Сии 5 кънязь дръжаше княжение обону страну Дуная леть 500 и 15 остриженами главами. И потомъ приде на страну Дуная Исперих князъ, тожде и доселе. Есперерих князъ 60 и одино лето, родъ ему Дуло, а летъ ему верени алемъ…“
Текстът е категоричен, че законната династия е управлява 515 години с остригани глави, което е продължило до мига, когато Исперих е преминал на юг от река Дунав. Следователно остриганите глави носят закоността на властта, защото в противен случай, ако това е само етнографска подробност с битов смисъл летописецът би пропуснал да я отбележи. Зад пояснението за украсата на главата и начина на управление при българските князе стои някакъв разказ или предание, отнасящо се до ранната история на степите или епохата на елинизма. Затова откриването и сравняването на исторически документи, летописи и старинни сведения за обичая главите на владетелите да се остригват в кръг, би спомогнал да се разчете по-ясно изключително важната податка, останала странно досега извън полезрението на изследователите, или разтълкувана в еднопосочен ред по логиката на въображаемо историческо предположение, без да бъде сравнена с данни от други летописи.
В запазените старобългарски текстове на славянски език липсват подробни описания за българските князе. В каменните надписи податки също не могат да бъдат намерени, както и в цялата традиция на приписките върху камък или книга. Обръщайки се обаче към византийските и латинските хроники, ученият би се уверил, че в първокласни извори от Античността и Ранното средновековие съществува значително количество успоредици, разказващи за обичая на остригването. Същото се отнася и за арабските ранносредновековни извори, които непрекъснато поднасят изненади на изследвачите на старината, защото те не гледат от мястото на Византия или Рим и следователно виждат допълнителни неща.