Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Сходното славянско прозвище на рода Дуло, откриваемо в текста на Повесть временних летъ е племенното „дулеби“. Разбира се езиковата успоредица между „рода Дуло“ и племето „дулеби“ може да почива на формално звуково сходство и да не отговаря на същинското положение на нещата.
Името Дуло притежава и други успоредици, които също не напускат земите на Северното Черноморие и поречието на големите южноевропейски реки. Отново сходното име се открива в Боспорските надписи. То е най-близката по звучене, употреба и исторически престиж съпоставка — „Дулас“!!!
Наистина, някои учени като проф. Иван Венедиков виждат във вида на „Дуло“ прочутата маджарска династическа фамилия Дюла, управлявала Унгария дълги години. Сближението между българската политическа традиция и унгарската е твърде възможна. Но Дюла е датираща post quem, а не преди датата на съставяне на Именника, която е най-малкото съотносима към IX в.
Съвпадението на трите податки — „дулеби“, Дюла и Дулас в родово-политическите организми на северните народи, рамкират езиково-политически територията, на която фактически се е разпростирала властта на Велика България.
Вторият, наместнически род, отбелязан в Именника се нарича Ерми. За него могат да се посочат няколко основни успоредици.
Първата е засвидетелствана в каменните надписи, издигнати от Омуртаг. Интересно е обаче, че титлата, употребена за иначе безименния Омуртагов благородник е славянска. Нека впрочем да бъде видян отново целият текст според превода на Веселин Бешевлиев:
„Кан сюбиги Омуртаг… жупанът (!) беше мой храненик и като се разболя, умря. Той беше от рода Ермиар (Ermiares).“
Още Бешевлиев прави и връзката между родовото име от каменния надпис и казаното за Ерми в Именника. Отново издателят на каменните надписи прави и сравнение с името на аварския вожд „Ермичис“, както и с аварското племе „Ермихиони“.
Направената разработка от страна на Бешевлиев е много важна. Тя насочва мисълта в няколоко посоки — първо, че понятието „род“ може да значи и племе, което се вижда от отношението „Ерми“ — „ермихиони“ и от предполагаемата връзка „Дуло“ — „дулеби“.
Втората насока, определена от текста в каменния надпис е търсенето на славянски успоредици. Ако Ерми и Ермиарес съвпадат, то тогава личното име на безименния български благородник би следвало да се разгледа в светлината на славянските благороднически имена. Посочената титла „жупан“, която е отбелязана също така и в надписа върху чаша, принадлежаща на благородник от Преслав, свидетелства поне за силно славянско влияние над рода Ермиарес (Ерми).
Освен най-важните български успоредици относно владетелското име Ерми, в безбройните лични и родови имена от епохата на Великото преселение на народите също се откриват общи места. Например името на готския вожд Ерменрих (Херменрих). Успоредцицата тук е двойна, защото от една страна първата част е сходна с Ерми — Ермен, докато наставката „рих“ съответства на наставката „рих“ в името „Исперих“, означаваща както по всичко личи владетелско достойнство. Същото име — Ерменрих — предава и Амиан Марцелин в разказа си за хунското нашествие в Европа. Ерменрих е владетел на народи, които живеят близо до р. Дон и по всяка вероятност са били предшественици на българите. Важно е да се отбележи, че Ерменрих е предшествевика на Витимир, чието име се сближава с предполагаемото Витохол. Близостта във времето на владетеля Гостун, произлизащ от Ерми и управлението на Безмер позволява да се мисли за готско влияние върху княжеското семейство или за българско влияние върху готите. Впрочем ранносредновековните автори непрекъснато говорят за именни заемки между различните племена. Например Йордан пише следното:
„…всеки знае и забелязва, че племената взимат за своя употреба повече (от собствените си) имена — така римляните взаимстват от имената на македонците, гърците от римляните, сарматите от германските, готите — най-вече от тези на хуните“. Или с други думи готите, които са етнографски смесени с други племена или поне повлияни от политическата сила на славяните (словенете) взаимстват от хуните, чиято политическа традиция е доказано обвързана с българската.
Разработката на родовото име „Ерми“, по-щастливо с успоредиците си от Дуло, обръща погледа на историка към гото-аварско влияние върху владетелския двор, както и върху факта, че носителите на това име управляват части от славянски общности, което е видно от разказа в Повесть временных лет, Хронографа от 1679 г. и титлата „жупан“, присъща на славянския политически живот в Дунавска България.