Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Първата успоредица за остригването ни е представена не от кой да е, а от тримата най-изчерпателни автори за събитията от първите години на българската държава на юг от р. Дунав — Св. Теофан Изповедник, патриарх Никифор и Анастасий Библиотекар.
Текстът на съобщението у тримата е следния:
А. Св. Теофан Изповедник
„Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от (ханския) род, и поставили мъж злонравен на име Телец (Teletzen), на 30 години. А мнозина славяни като избягали, преминали към императора, който ги настанил при Артана.“
Б. Патриарх Никифор
„Работите пък у хуно-българите се развивали по следния начин. Те след като се уговорили помежду си, убили тези, които обладавали по родова линия властта над тях, а за свой вожд поставили така наречения Телесий (Telession), строг мъж, който заедно с това проявявал от младини смелост.“
В. Анастасий Библиотекар
„Българите пък като въстанали, убили своите господари, които произхождали от (ханския) род и поставили на престола мъж неразумен, на име Телец (Teletzin), който бил на тридесет години.“
Преводът в корпуса на гръцките и латински извори за българската история — ГИБИ и ЛИБИ — съвсем произволно допускат четенето на използваната и от тримата писатели дума „сейра“ (seira) като преносно значение на „владетелски род“. За първи път такъв превод е направен от В. Залатарски в неговата основополагаща „История на българската държава през средните векове“.
Подобно превеждане на думата и обяснение на текста наистина е допустимо. Преди да се разтълкува обаче едно понятие, очевидно преповтарящо по смисъл Именника, защото логиката и излагането на събитията са почти същите, следва да бъдат щателно проверени всичките значения на думата „сейра“. В известния речник на Лидъл-Скот думата е извадена с няколко значения, като използваното от Златарски преносно значение на „родова връзка“ не се приема за текстовете на Св. Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Думата „сейра“ както и повечето старогръцки думи има няколко значения, като в едно от тях тя означава остригана на парчета или на „дупка“ коса. „Сейра“ (seira) има значение и на ласо, примка и др. Например племето на партите, един ирански конен народ е наречен „сейрафорой“ (seiraforoi) от известния лексикограф Свидас, а св. патриарх Фотий пък използва глагола „сейрао“ (seirao), който буквално означава „хвърлям ласо“. Очевидно е внушението на думата за кръгообразна подстрижка, наподобяваща остригване, при което да се образуват кръгли участъци, лишени от коса.
Разтълкувано в предлаганият от английския речник смисъл, съобщението на Св. Теофан Изповедник и патриарх Никифор преповтаря Именника в частта за преврата срещу Дуло.
Засичането на името Телец от Именника и при двамата византийски хронисти, както и при Анастасий Библиотекар свидетелства за достоверност на разказа. Съставителят на Именника относно преврата казва така: „…измени родъ Дулов, рекше Вихтун“, а Св. Теофан Изповедник казва „българите като въстанали избили господарите си, които произхождали от остриганите“.
Кормисош (или Кормесий) е първият владетел от новата династия на Вокил. Дали Вокил е запазил обичая князете да ходят с остригани глави — това не е известно. По-вероятно е наистина остригването да се е запазило дори до края на Първото българско царство, но вече като битова останка без идеологическо сдържание. Два века след преврата през VIII в., вече след Покръстването, немският посланик в двора на византийския император Луидпранд вижда с очите си един остриган български благородник по време на приема, даден от василевса. В отчета си Луидпранд изказва възмущение от предимствата, дадени на българите по време на управлението на Симеоновия наследник — св. цар Петър I, упоменат и от Българския апокрифен летопис от XI в. Затова текстът на немския царедворец е пълен с жлъч и обидни характеристики. Ето какво впрочем казва посланика през X в. в доклада си, предназначен за немския владетел Отон I:
„И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ви унижи мои августейши господари (Отон I и съпругата му), постави пред мене на отсамната и страна, която беше тясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка и правеше впечатление на оглашен.“