Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Хиеро се зарадва, когато зад скалата видя равно крайбрежие. Никой от предвижващите се на собствени крака хора не можеше да го настигне. Свещеникът подкара елена напред и смяташе да галопират, докато им стигнат силите. Единственото препятствие, което се виждаше, бе някаква малка рекичка, чиито води блестяха на слънчевите лъчи на половин километър. Не му се стори особено широка и си помисли, че само в средата й ще трябва да плават.
Погледна назад и като забеляза до скалата няколко души, които размахваха оръжие, насмешливо се усмихна. Но това сякаш възпламени в главата му неочаквана мисъл, която просто го изгори. Хърм! Къде се намира неговия другар и водач? Може би е убит? Или е пленен? Не успя напълно да събере мислите си, когато получи отговор от лорса. Едновременно с това свещеникът усети, че вероятно никога не ще успее да оцени напълно ума и съобразителността на Клотц.
— „Ще ни намери па следите/миризмата (по-късно) — отвърна лорсът. — Той върви (далеч) от водата.“ След съобщението Клотц потъна в мълчание и затича още по-бързо по белия пясък към реката.
До Хиеро долетя далечен пронизителен вик и го накара да се обърне. Помисли си, че магьосниците на това племе може би умеят телепатически да направляват птиците и тогава преследването и схватката са неизбежни. Не бе забравил за самотния череп с дупка на челото — изглежда по него бяха поработили изкривени клюнове. Но за своя голяма радост забеляза, че птиците кръжат високо в небето и ятото се устремява към морето.
Внезапно спасената девойка заприказва и от устата й потече поток неразбираеми, но явно сърдити думи. Заедно с това започна да рита с крака и да се извива като гущер. Хиеро забави тичането на лорса и се огледа. До реката оставаха стотина метра. А дребните фигури на враговете едва се забелязваха.
— Вече мога да те пусна, жено — каза той на глас, докато помагаше на момичето да се настани на гърба на лорса до предната част на седлото. Протегна се да хване ножа и да пререже ремъка, с който ръцете й бяха още вързани, но първият внимателен поглед го накара да се изуми. Тя, без никак да се смути, му отвърна също с внимателен поглед.
Не приличаше на никоя от преди познатите му жени, но независимо от това му се стори прелестна. Нещо диво, неукротимо и същевременно своеобразно и пленително се усещаше в нея. Кожата й, с цвят на гъст шоколад, бе по-тъмна от неговата, а големите й очи — черни. Носът й имаше правилни и изящни очертания, а устните й изглеждаха непривично дебели. Огромната й шапка сплетени коси се състоеше от множество малки, приличащи повече на черни проводници къдрици. Като погледна малките и здрави гърди Хиеро разбра, че тя е значително по-млада, отколкото му се стори в началото. Жените на метсите прикриваха горната част на тялото си, но сега усещаше, че голотата на девойката е естествена и привична. Той не се съмняваше, че тя не би се смутила и от изчезването на много късата и изпокъсана пола.
На свой ред и тя изучаваше бронзовото му лице с орловия нос и малките черни мустачки. Очевидно резултатът я задоволи. Вдигна вързаните си ръце и произнесе нетърпеливо нещо на своя език. Хиеро извади ножа си, преряза ремъка и я настани до себе си. Когато докосна с ръцете си стройната й талия, усети, че мускулите под кадифената кожа имат твърдостта на бронз.
Отново насочи Клотц към реката. По някаква трудно обяснима причина мислите му се заеха с този не особено голям поток. Стори му се, че с реката е свързано нещо важно, което трябва да си спомни. Дали имаше отношение към хората в амфитеатъра на плажа? И какво ли е то? — мъчеше се в догадки свещеникът. Чувство на вина, че е подложил на риск успеха на пътешествието, поддавайки се на възникналата жалост към девойката, която никога преди не беше виждал? Не и не! По дяволите, свързано е с реката, мисли за реката!
Озарението, което така търсеше, го осени с известно закъснение. Когато стигна реката, видя дълго кану, плаващо по средата на мътния поток под ударите на десетина весла. Белокожите мъже го забелязаха и свирепите им викове огласиха околността.
Разбира се — това бе село или временен лагер! Мястото му трябваше да бъде закрито откъм морето и да се намира край течаща вода. Иначе той щеше да се натъкне на него отдавна. Там, на плажа, почти бе схванал това. Имаше много деца и жени, следователно селището се намира близо. Съобщението за събитията на плажа е било предадено с помощта на примитивна, но действена телепатична връзка. Това изкуство е известно не само в Канда, знаят го и всички народи на континента, макар и не в такава степен. Очевидно тези диваци имаха добри шамани.