Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Но начинът за водене на бой от врага? Това го знаеше наизуст. Биографиите на най-големите терористи? Можеше да цитира хиляди подробности. Беше сигурна без капка мъчително съмнение, че умът на Бенжамин Баум, експерт антитерорист, съдържа цяла вселена от телефонни номера и адреси, истинските имена на агентите и техните псевдоними, плановете на мисиите и подробностите по поддържането им. Тайни квартири и задънени улички, видове оръжия, скорост на стрелба, основни кодове и неизброими начини за създаване на двойни агенти. За внедряването им, за изтеглянето им и, да, за елиминирането им, когато „дългът“ го сметнеше за необходимо.
О, да, сигурна беше, че той никога не е пропуснал среща. А дипломирането й в гимназията? Той го пропусна.
Баща й не беше безчувствен човек. Той с удоволствие целуваше и прегръщаше децата си. Но когато Рут си спомняше мечешките му прегръдки и силните му целувки по бузата си, тези символични усилия между другото още повече я разяряваха. Защото не изискваха повече чувства от подреждането на куфара му, а само Бог знае пред колко непознати се е преструвал, че изпитва подобни чувства, докато е планирал отстраняването им.
Само веднъж той показа известна гордост и то беше, когато я избраха да постъпи в разузнавателната школа в тренировъчна база 13. Но дори и тогава гледаше на военната кариера на дъщеря си с арогантността на директор, чийто син най-после се е съгласил да поеме бизнеса му. Така се и очакваше.
О, но когато тя обяви намерението си да се уволни от армията, да следва в чужбина и да се установи в Америка, това той го забеляза. Бенжамин Баум внезапно скочи! Той бил дете на холокоста, Израел бил дал на семейство Баум всичко, което имат. Имало само едно място на земята, където евреите се чувствали сигурно и гордо. Та какво право имала Рут да се присъедини към тази сган егоистични страхливци, които искат да напуснат родината си! Караниците бяха гръмотевични, но за щастие кратки, защото най-важното наследство на Рут беше упоритата й решителност.
И след това тя замина.
Известно време изпитваше ужасна тъга, повечето заради майка си. Мая Баум се беше старала усилено да изпълнява двете родителски роли и сигурно заради нейните усилия Рут и братята й бяха избягнали емоционален срив. Но докато Рут изучаваше избраната професия, дори и мъката по майка й отслабна, защото се чувстваше като дете на един родител, който я е измъчвал, докато другият просто е стоял и гледал…
Но през този ден в началото на зимата от четвъртата година на следването й Рут Баум не мислеше за миналото си. Размишляваше за съвсем близкото бъдеще.
Тя седеше до една от малките кръгли маси в библиотеката по психология на първия етаж на „Шермерхорн“. Стаята с няколко маси за четене, жълти пластмасови столове и метални рафтове за периодичните издания всъщност не беше съвсем научно заведение. Рут по принцип рядко посещаваше библиотеки, защото в тази атмосфера никога не можеше да се концентрира. За нея голямото пространство, пълно със студенти, не можеше да се нарече тихо. То беше изпълнено с погледите и повишената сексуална енергия на младежите, събрали се заедно и опитващи се да не обръщат внимание на еротичните си желания.
Но когато библиотеката по психология биваше празна, тя се настаняваше там, за да търси материали за предстоящата й дипломна работа. Темата беше много рисковано начинание и тя търсеше начин да го направи по-приемливо.
Да представи дипломна работа по въпросите на психологията на тероризма просто нямаше да мине, защото това излизаше извън границите на „политическата коректност“ и можеше да застраши по-нататъшното й развитие като доктор на науките. Но сега вече смяташе, че разполага с нещо, което да измами академичните среди: „Модели за първоначално стимулиране на членове в групите за политически насилствени действия“.
Все още си беше рисковано, но нямаше какво да се прави. Тя просто бе обладана от темата тероризъм. Личната й библиотека преливаше от заглавия на иврит, английски и немски: „Ецба Елохим“ на Ури Дан, „Свещен гняв“ на Робин Райт, „Комитетът Баадер-Майнхоф“ на Стефан Ауст. Харддискът на персоналния й компютър беше пълен с база данни за международни терористи и психологическите им профили, а голяма част от претоварените й финанси отиваха, за да плаща телефонните сметки, навъртени от нейния модем. След като не успя да удържи фикс-идеята в рамките на обикновено хоби, тя беше решила да го използва в академичната област. Без да го съзнава, тя се беше превърнала в доста сериозен авторитет по въпроса.