Ричард Лъвското сърце [bg]

— Жълтугата или растението, от което се правят метли, някога е било емблема на скромността. Много ще е хубаво, ако хората, които носят това име, помнят неговото значение.

Намекът за прочутия герб на Плантагенетите беше достатъчно ясен. Шутът отбеляза, че скромността извисява човека.

— Да въздадем почести на тези, които са го заслужили — откликна маркиз Монфератски. — Всички ние сме участници в похода и в битки и според мен другите принцове напълно са достойни за похвалите, с които менестрелите и минезингерите засипват Ричард Английски.

— Орелът — произнесе придворният мъдрец — е изобразен върху герба на нашия благороден господар ерцхерцога, а орелът от всички птици достига най-близо до слънцето.

— И все пак лъвът прескочи през орела — небрежно подхвърли Конрад.

Ерцхерцогът се изчерви и впери очи в госта си. Един от придворните помисли малко и най-сетне изрече:

— Господин маркизе, извинете! Лъвът не може да прелети над орела, защото няма криле.

— Крилат лъв е изобразен върху венецианското знаме — отбеляза ерцхерцогът. — Ала нима тази смесена порода, състояща се наполовина от аристократи, наполовина от търговци, се осмелява да си съперничи с нас?

— Не, нямах предвид венецианския лъв — каза маркиз Монфератски. — Говорех за лъвовете от английския герб. Преди, както казват, те били леопарди, сега са се превърнали в истински лъвове и са предпочитани пред всички други зверове, риби и птици. Тежко му, който посмее да им възрази.

— Сериозно ли говорите, маркизе? — попита австриецът, вече доста пийнал. — Нима смятате, че Ричард иска да бъде над всички свободни владетели, доброволно станали негови съюзници в този поход?

— Съдя по външните признаци — отвърна Конрад. — Знамето му се перчи в самия център на нашия лагер, сякаш той е кралят и върховният вожд на цялата ни християнска армия.

— Нима можете да понасяте толкова търпеливо това и същевременно да говорите за него толкова безразлично? — възмути се ерцхерцогът.

— Но, господарю — отвърна Конрад, — как някой си маркиз Монфератски ще се възмущава от нещо, което безропотно се понася от такива могъщи владетели като Филип френски и Леополд Австрийски. Безчестието, което вие търпите мълчаливо, не може да бъде срам за мен.

Леополд стисна юмрук и с все сила тресна по масата.

— Аз казах същото на Филип — произнесе той. — Често му повтарям, че трябва да браним принцовете от претенциите на този островитянин, а той ме изслушва хладно и отговаря, че Ричард е свързан с него както васал със сюзерена си и е нетактично да скъса отношенията си с него сега.

— Всички знаят, че Филип е много умен — отбеляза Конрад. — Разбира се, той извинява покорството си с политически съображения. А вие сам преценявате как да се държите. Не се съмнявам, че се покорявате на английския диктат по някакви много сериозни причини.