Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Не след дълго довели Ишутин и го изправили пред изтерзания му приятел. Ишутин се издал с неволния си вик при вида на жалката човешка руина.
Екзекутирали Каракозов, а останалите няколкостотин души изпратили на заточение в Сибир. Ишутин затворили в крепостта Шлиселбург, където след няколко години умрял.
Атентатът е безуспешен, но той посочва пътя на борбата.
Една година по-късно Александър II потегля за Световното изложение в Париж. Това било необикновено посещение и французите организират добра програма, нали след толкова години настъпило слабо разведряване в отношенията между Франция и Русия. Но по време на военния парад в Лонгшамп е извършен следващият атентат срещу руския цар и това още по-силно разгневява парижкия полицейски префект.
Скрит сред тълпата от любопитни наблюдатели, полският емигрант Березовски се прицелва и стреля. Но и той не успява. Мерникът му не е бил точен. Заобиколен от почетна конна стража, царят седял в правителственото ландо и Березовски прострелва само коня на французина Рембо.
Цар Александър II се преоблича и отива на тържествения бал, а Березовски — в затвора.
Опитват се да измъкнат от него имената на съучастниците му, но той нямал такива. Березовски сам отмъщавал заради народа си, решил е да рискува живота си за човечеството. Осъждат го на каторжен труд. Четиридесет години той живял в затворническия пъкъл на Нова Каледония.
Александър II напуска Франция с мисълта да се обкръжи с верни телохранители. Явно хората вече са загубили респект от царското величие. Но нали Александър II е един от най-напредничавите царе — слага край на безсмислената Кримска война, провежда социални реформи, премахва цензурата, опитва се да модернизира ръждясалото държавно управление. С манифеста от 19 февруари 1861 г. премахва крепостничеството и влиза в историята като цар освободител.
Но всъщност селяните са свободни само на книга, защото помешчиците не се съобразяват с манифеста, а и държавният бюрократичен апарат е на тяхна страна. Освен това разкрепостените селяни са безимотни. Те трябва да си откупят къщите, но нямат пари. Започват да обработват сами стопанствата си, но нямат зърно за посев.
Господарите им дават всичко на кредит и свободните отново се превръщат в роби. Възникват размирици, полицията се намесва и царят предприема сурови репресии. В края на краищата и той като своите предшественици се превръща в ненавиждам самодържец.
Атентатът на Вера Засулич, смъртта на генерал Мезенцев и следващите нападения срещу представители на реакцията предизвикват вълнения сред народа и противоречия сред революционерите. Не всички членове на организацията „Земля и воля“ имат еднакво становище по въпроса за средствата за политическата борба. Настъпва криза, която води до кръстопът. Едни основават „Народная воля“, други „Чьорный передел“, в който се съсредоточават бакунинци.
Отначало народниците, членове на новата секция „Народная воля“, са за терористични действия. Те вярват, че първоизточник на всяко зло в измъчената руска земя е царят. Когато той бъде свален, народът автоматично ще се вдигне на бунт, ще вземе властта в свои ръце, правителството ще изпълнява исканията на мнозинството, ще гарантира гражданските свободи и народът ще започне да управлява сам.
Колко дълбоко се заблуждават!
Александър Константинович Соловьов, син на чиновник от имението на великата княгиня Михайловна, следва право в Петербургския университет. Поради материални затруднения не успява да завърши следването си и става учител по история и география, ала не в градско училище, а в провинцията, за да бъде в контакт с обикновените хора, защото вярва, че сигналът за революция ще дойде от най-бедните слоеве. Понякога работи като железар, агитира за революцията, но разочарован се връща в Петербург и решава да убие царя, за да избави света от тиранина и да освободи руския народ.
В началото на 1879 г. Соловьов и другарите му организират комитет за действие. Наблюдават царя, опитват се да проучат навиците му и да намерят най-подходящото място и време за нападението. След като събират доста сведения, те одобряват плана на Соловьов.
След като му възлагат да извърши атентата, Соловьов става и заявява:
„Благодаря ви за доверието. Отдавна възнамерявах да убия Александър.“
Преди смъртта на Цезар харуспексите му предвещали, че го чака нещастие. Американският президент Линкълн имал преди атентата твърде знаменателни предчуствия. Два дена преди Соловьов да нападне царя, в голямата тържествена зала в Зимния дворец пада полилеят. Никой не пострадал, понеже царят и присъствуващите на тържеството излезли само преди няколко минути. И макар че след това се установява, че тежкият полилей е бил закачен на изгнила греда и следователно падането е било съвсем обяснимо, из кулоарите започва да се шушука за зловещото предзнаменование.