Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Двамата определено не се обичат — прошепнах аз.
— Какво очакваш? — попита Бенджамин. — Родриго е за възстановяването на републиката, а кардиналът е най-големият Медичи сред Медичите.
Кардиналът поздрави останалите от семейството. Мрачният му поглед любопитно се спря и върху нас с Бенджамин. Един шамбелан наду сребърен рог като знак за начало на вечерята и ние се упътихме към подиума. Тук не беше като в Англия, където се тъпчем, докато не можем да помръднем. При италианците си избираш от блюдата, подредени на масата. Сложи си месо в сребърната чиния, седни и го изяж, където искаш. След като години съм ял до хора, които имат обноски на пияни прасета — епископи, които си бъркат в носовете, чистят си зъбите и ти предлагат плод, след като току-що са отхапали от него, или благородници, които не знаят с кой край на ножа да си служат, които кашлят, плюят и си облизват пръстите, препоръчвам от все сърце този начин на хранене.
Двамата с Бенджамин заехме реда си на опашката, избирайки си между варено и печено месо, пресни зеленчуци, вафли с марципан, захаросани бадеми и най-различни плодове. Отдалечихме се непринудено и седнахме на малка пейка. Никой не ни обръщаше внимание. Наблюдавахме внимателно кардинала.
— Каза, че случайно минавал оттук — прозвуча приятен глас зад нас. — Не, не се обръщайте.
Дамата от тисовата горичка се беше завърнала.
— Винаги ли трябва да се криеш в храстите? — изръмжах. — За Бога, излез.
— Кротувай, Мърморко.
— Роджър е прав — тихо каза Бенджамин. — Прекалената потайност може да предизвика нечии подозрения.
Чухме шумолене в храстите. Помислих си, че малката хитруша е изчезнала, но внезапно тя се появи пред нас и бръкна в купата ми с плодове. Стоеше в малката си пурпурна, обточена със злато рокля и ни гледаше, леко наклонила глава встрани като безгрижно врабче.
— Кардиналът твърди, че минавал случайно — повтори тя. — Във Флоренция е прието да посещаваш само приятелите си.
— Значи синьор Родриго е враг на кардинала? — попитах.
Мария избухна в смях и облиза пръстите си.
— Наблюдавай го, Мърморко.
Погледнах през осветената градина и забелязах, че кардиналът не хапваше, нито пийваше нещо, преди мавърът да го е опитал.
— Е — попита закачливо Мария, — какво мислиш, Мърморко? — Усмивката й стана по-широка. — Вечерите във Флоренция са много опасни.
— Кой е лорд Джулио? — попитах. — Искам да кажа, какъв е произходът му?
Мария замълча, докато преглътне плодовете.
— Той е незаконен син на брата на Лоренцо Великолепни. Един ден Лоренцо и брат му присъствали на литургия в катедралата, когато ги нападнали убийци. Лоренцо се отървал с рана във врата, но брат му бил убит. По-късно Лоренцо открил, че мъртвият му брат имал незаконен син — Мария вече шепнеше. — И сега той е кардинал и владетел на Флоренция. Не вярва на никого! Нито трохичка, нито капка вино не стига до устните му, ако не е била опитана от други.
— А кой е монахът с него? — попита Бенджамин.
Мария лапна един захаросан бадем.
— Ако ви кажа това — промърмори тя, — ще разберат, че не сме говорили само за времето или обичаите във Флоренция.
И като се завъртя на пета, дамата от тисовата горичка се отдалечи.
Ние с Бенджамин още повече се притаихме в обсипаната с цветя колонада. Думите на Мария леко бяха смутили храносмилането ми.
— Мислиш ли, че сме в безопасност, господарю? — прошепнах, сочейки храната.
— Да — отвърна Бенджамин. — Ти как мислиш, защо тук се хранят така, Роджър? — Лицето му разцъфна в усмивка. — Никой не знае кое парче ще избереш, а и виждаш как наливат виното.
Той млъкна, когато в отсрещния край на градината музикантите, скрити в храстите, подхванаха весела и романтична мелодия, която докосваше сърцето и те караше да мечтаеш.
— Рай — прошепна Бенджамин. — И все пак тук има повече демони, отколкото ангели. Какво имаме досега, Роджър? Човек, застрелян на лондонска улица. Друг — убит на борда на кораб и хвърлен в морето от убиец, на когото никак не се нрави нашата намеса — той разклати чашата си и се загледа към облечените в ярки дрехи хора от къщата. — Всички те имат мотиви за убийство. Време е да се сближим с тях. Ако синьор Родриго иска да узнае истината, ще трябва да ги понастъпим.
Канех се да отговаря, когато кардиналът внезапно престана да си шепне със синьора Бианка. Остави чашата си на малка градинска масичка и се запъти към нас. Двамата му странни придружители подтичваха като сенки след него. Ние с Бенджамин отместихме чиниите си.