Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
— Името на другия, който дойде да разбере защо е прекъсната връзката, е Артад. Споразумели са се да сключат примирие и унищожаването на Атлантида е било част от сделката. Наш уаджет е открил друга тайна аирлианска база в страна на име Китай. — Тя откри и посочи мястото на картата. — Намира се ето тук. Под една изкуствено вдигната планина.
— Кои аирлианци? От коя група?
Донхад повдигна рамене.
— Не пише. — Тя прочете мълчаливо и останалите свитъци, сетне ги върна на Брин, който ги прибра в сандъка. — Има сведения за аирлианско-човешки клонинги, наричани Онези, които чакат, както и за Водачи и жреци, срещани на различни места. Изглежда войната между двете фракции на аирлианците се води чрез пълномощници.
— Какво ще правим сега? — попита Гуалкмай, който предпочиташе действието пред разсъжденията. Донхад игнорира въпроса му и се обърна към Брин.
— Имаш ли свой наследник?
Брин кимна.
— Синът ми живее в селото с майка си, но съм му предал всички мои знания. Готов е да заеме мястото ми, когато удари часът.
— Справил си се добре, Брин.
Старецът се усмихна.
— Никак не беше лесно. Повечето от селяните се боят от хълма насред езерото. Но има и такива, които вярват, че тук е скрито голямо богатство. На четири пъти се опитваха да проникнат, но не успяха да преодолеят каменната врата. Трябва да внимавам, когато я отварям. Синът ми носи припаси само по тъмно.
— Службата, която изпълняваш, е особено важна — рече Донхад. — Макар че едва ли ще видиш плодовете й в твоя живот.
— Отиваме в Египет — съобщи Донхад на Гуалкмай, докато пресичаха с малката лодка езерото около Авалон. Брин бе останал на върха на хълма, откъдето ги изпращаше мълчалив и развълнуван. Думите на Донхад го бяха трогнали.
— Не сме достатъчно силни да вземем Граала — възрази Гуалкмай. — Ако отворим Архиварната, ще предизвестим техния страж и това ще доведе аирлианците.
— Не съм казвала, че ще вземем Граала — отвърна тя. — Но е време да създадем малко неприятности на аирлианците.
— И какви по-точно? — засмя се Гуалкмай.
— Да разпалим омразата на онези, които те използват.
— На кого по-точно?
— На неживите, с които се забавляват.
Пътуването до Египет се оказа доста трудно. Изглежда морското дело бе западнало от времето на Атлантида насам. Повечето моряци предпочитаха да плават само в крайбрежни води. Едва успяха да пресекат пролива между острова и континента. Оттам взеха друг кораб, който обаче следваше всяка извивка на брега и спираше често за провизии и прясна вода. На няколко пъти ги застигаха бури и моряците отказваха да излязат в морето. Бяха ужасно суеверни и се бояха от всякакви поверия и поличби.
Атлантида и аирлианците изглежда бяха забравени. Животът бе труден, съществуванието бе съсредоточено върху ежедневните проблеми от бита. Не се забелязваше почти никакъв технологичен напредък. Селищата бяха редки и малобройни, най-големите едва надхвърляха двеста души население. На някои места хората бяха толкова изостанали, че дори не познаваха колелото.
Положението бе малко по-добро край бреговете на Вътрешното море — тук хората бяха напреднали. Продължиха покрай южния бряг на бъдещите Испания и Франция, след това заобиколиха Апенинския полуостров, пресякоха тясното море до Гърция и достигнаха Турция. Цялото това пътуване им отне две години — през това време Донхад и Гуалкмай наблюдаваха и изучаваха хората, с които се срещаха. Видяха проблясъци на развитие на някои отделни места, но и двамата бяха на мнение, че трябва да изминат още много хиляди години, преди хората да могат да предизвикат спящите аирлианци.
След като напуснаха кораба, те пресякоха границите на Египет. Тук веднага се натъкнаха на съществени различия. На самата граница имаше военен пост, който се ръководеше от Водач. Оръжията на войниците бяха по-добри от всички, които бяха виждали досега, и службата изглеждаше добре организирана.
Придвижваха се нощем, избягвайки контакти с местните. Стигнаха до Гиза късно през нощта и направиха бивак на брега на реката. Останаха в този район още няколко седмици, за да съберат информация. Кайро, градът на север от Гиза, наброяваше десет хиляди души, а в лагерите около платото живееха още няколко десетки хиляди работници.
Каджилил, уаджетът от Гиза, живееше със семейството си в малка колиба недалеч от каменоделците, които работеха по изграждането на няколко храма на платото. Донхад засега не бързаше да се среща с него.
Черният сфинкс бе положен в една вдлъбнатина, очевидно изкопана с инструменти, каквито хората все още не притежаваха. Очите му блестяха и сякаш излъчваха някаква зловеща интелигентност. Всеки път когато погледнеше натам Донхад усещаше, че я побиват тръпки. Архиварната олицетворяваше обещание и заплаха, надеждата и страха.