Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Препуснаха с мурандиеца през леса до едно място, където няколко огромни дървета бяха нападали и изглеждаха странно прорязани. Тя бе убедена, че ще й е трудно да използва дупката му във въздуха, но когато мъжът направи вертикална сребристо-синкава резка, която се ушири до гледка със стръмно спускаща се земя, изобщо не помисли за покварения сайдин, а смуши Бързонога през отвора. Без никаква друга мисъл освен за Терава.
За малко да завие като пребито псе, щом разбра, че е на обратния склон на височината спрямо стана. Препусна в паника, за да надбяга потъващото слънце. И загуби.
За жалост, оказа се права. Терава не прие извиненията. Най-много се ядоса заради отоците. Тя самата никога не обезобразяваше лицето и. Това, което последва, не отстъпваше на кошмарите на Галина. И продължи много по-дълго. Докато пищеше с всичка сила, тя почти бе забравила за отчаяната нужда да се докопа до палката.
Да се докопа до палката, да убие Файле и приятелките й — и щеше да е свободна.
Егвийн се съвзе бавно и както беше замаяна, едва успя да се сети па да затвори очи. Не беше никак трудно да се престори, че все още е в несвяст. Главата й се бе отпуснала на нечие женско рамо и не можеше да я повдигне, дори да се опиташе. Айезседайско рамо — дарбата се усещаше. Мозъкът й все едно беше натъпкан с вълна, мислите й бяха бавни блуждаещи, краката и ръцете й — изтръпнали. Вълнената й рокля за езда и наметалото й бяха сухи, осъзна тя, въпреки че се беше накиснала добре в реката. Е, това лесно можеше да уреди със Силата. Но едва ли бяха прелели да изцедят водата от дрехите й за нейно удобство. Беше заклещена между две Сестри — едната си беше сложила парфюм с аромат на цветя, които я крепяха да седи общо взето изправена. Бяха в карета, ако можеше да се съди по полюшванията и тропота на конските копита по калдъръма.
Тя предпазливо открехна очи — съвсем лекичко.
Завеските на каретата бяха дръпнати, макар че при тази воня на гниеща смет може би щеше да е по-добре да ги пуснат.
Гниеща смет! Как можеше Тар Валон да се докара дотук? Такава запуснатост на града сама по себе си бе достатъчна причина Елайда да бъде свалена. Прозорчетата пропускаха достатъчно лунна светлина, за да може смътно да различи трите Айез Седай на задната седалка. Дори да не знаеше, че могат да преливат, шаловете им с ресните щяха да я уверят. В Тар Валон носенето на шал с ресни можеше да донесе неприятности на жена, която не е Айез Седай. Странно, Сестрата отляво като че ли се беше отдръпнала по-далечко от другите две, а те не че точно се бяха притиснали една към друга, но седяха много близо, сякаш избягваха контакт с нея. Много странно.
Изведнъж си даде сметка, че не е заслонена. Вярно, че беше замаяна, но това бе съвсем нелогично. Те можаха да усетят мощта й, както и тя тяхната, и макар никоя да не беше слаба, Егвийн смяташе, че би могла да надвие и петте, стига да е достатъчно бърза. Верният извор бе като огромно слънце малко зад крайчеца на полезрението й и я зовеше. Първият въпрос беше дали все още смее? В състоянието, в което беше главата й, никак не беше сигурно дали ще успее да прегърне сайдар, а успееше или не, те веднага щяха да разберат, че се е опитала. По-добре първо да се опита да се съвземе. Вторият въпрос беше — колко дълго можеше да чака? Нямаше да я оставят вечно незаслонена, нали?
Опита се да размърда пръстите на краката си в грубите кожени обуща и се зарадва, щом се раздвижиха послушно. Животът като че ли бавно се връщаше в ръцете и краката й. Реши, че вече може да вдигне главата си, макар да бе замаяна. Това, което й бяха дали, вече преставаше да действа. От колко време?
Събитията бяха изтръгнати от ръцете й от чернокосата Сестра в средата на задната седалка, която се наведе и я зашлеви толкова силно, че Егвийн рухна в скута на жената, на която се беше облегнала. Ръката й сама посегна към бузата. Дотук с преструвките, че е в несвяст.
— Нямаше нужда от това, Катерин — чу хриплив глас над себе си и проговорилата отново я повдигна. Оказа се, че просто не може да дър-жи главата си изправена. Катерин. Това трябваше да е Катерин Алру-ин, Червена. Струваше й се важно по някаква причина да разбере самоличността на всяка, макар да не знаеше за Катерин нищо освен името й и Аджата. Сестрата, в чийто скут беше паднала, беше русокоса, но лицето й бе непознато. — Май й даде твърде много корен от вилняк.
Полази я мраз. Това значи и бяха дали! Затършува в ума си за всичко, което й беше казвала Нинив за този противен чай, но мислите й все още течаха бавно. Бавно, но като че ли малко по-добре. Сигурна беше, че според Нинив трябва доста време, докато действието му изчезне.