Морският ястреб

Облеченият в ризница корсар възбудено се раздвижи. Той размаха крака във въздуха и се обърна към безстрастно наблюдаващия Сакр-ел-Бар.

— Ще дойде! Ще дойде! — провикна се той на лингва франка11, франкското наречие на африканското крайбрежие.

— Инш аллах — бе краткият отговор. — Ако е рекъл господ!

Те потънаха отново в напрегнато мълчание, а корабът се приближаваше все по-близко, тъй че сега при всеки тласък напред виждаха как проблясва белият корем под черния му корпус. Сакр-ел-Бар засенчи очи и втренчи поглед в четириъгълното знаме, което се развяваше на главната мачта. Той можа да различи не само червените и жълти цветове, но и изображенията на замък и лъв.

— Испански кораб, Бускен! — изръмжа корсарят на другаря си. — Това е чудесно! Слава на пророка!

— Дали ще влезе в клопката? — запита другият.

— Непременно ще влезе — бе самоувереният отговор. — Той не подозира никаква опасност, а пък нашите галери много рядко идват толкова далеч на запад. Да, ето, той пристига с цялото си испанско величие!

Още докато изговаряше тези думи, платноходът стигна чертата на затишието. Той я прекоси, понеже платната му все още бяха издути от умерения вятър, и без съмнение възнамеряваше да използува докрай възможността да отиде по на юг.

— Хайде! — извика Бускен; Бускен-ел-Борак го наричаха заради светкавичната стремителност на неговите нападения. Той трепереше от нетърпение като вързана на каишка хрътка.

— Още не — бе спокойният, сдържан отговор. — Колкото по-близо допълзи до брега, толкова по-сигурна е неговата съдба. Ще имаме достатъчно време да пристъпим към нападението, когато се обърне. Дай ми да пия, Абиад — рече корсарят на единия от негрите, наречен от него на подбив „Белия“.

Робът се извърна настрана, махна куп папрат, вдигна амфора от червена шуплива глина, извади палмовите листа от отвора и наля вода в една чаша. Сакр-ел-Бар отпи бавно, без да откъсва очи от платнохода, всяко въже на който вече ясно изпъкваше в прозрачния въздух. Те виждаха движещите се по палубата му хора и наблюдателя върху площадката на предната мачта. Корабът бе едва на половин миля, когато неочаквано започна да се обръща. Сакр-ел-Бар мигновено скочи в целия си великански ръст и размаха дълъг зелен шал. На една от прикритите зад скалите галери прозвуча рог като непосредствен отговор на този знак; той бе последван от резките свирки на боцманите, а след това от плясъка и скърцането на веслата, и двете по-големи галери се плъзнаха от скривалището си. На дългите бронирани горни палуби се тълпяха корсари с пъстроцветни чалми, оръжието им блестеше на слънцето. Най-малко по десетина, въоръжени до един с лъкове и стрели, бяха яхнали рейките на всички мачти, а въжените стълби от двете страни на галерите бяха почернели от мъже, които гъмжеха като скакалци, готови да връхлетят и да задушат жертвите си.