Морският ястреб

Над него по билото на скалата минаваше тъмнозелената ивица на портокаловите гори на Араиш — прочутата от древността градина на Хесперидите, където растели златните ябълки. Една-две мили по на изток, на изумрудените пасбища, които се простираха, докъдето стигаше окото, по посока на Сеута, се виждаха колиби и шатри на бедуински стан. По-наблизо, яхнало сива скала, почти голо козарче — строен мургав юноша с вързана на бръснатата глава връв от камилска козина — издаваше откъслечни, тъжни и немелодични звуци с тръстиковата си свирка. Някъде от висините на синия небесен свод долиташе радостна песен на чучулига, а отдолу — свиленото шумолене на неподвижното море.

Сакр-ел-Бар лежеше изтегнат върху наметка, изтъкана от камилска вълна, сред избуяли папрати, на самия ръб на скалната издатина, където се беше изкачил. От двете му страни клечеше по един негър от Сус, и двамата съвсем голи с изключение на белите набедреници; мускулестите им тела лъщяха като абанос в ослепителния майски слънчев блясък. Те държаха груби ветрила от пожълтели листа на финикови палми, които трябваше да разклащат над главата на своя господар, за да разхлаждат въздуха и да пропъждат мухите.

Сакр-ел-Бар бе в разцвета на живота си, мъж с огромен ръст, мощно херкулесовско тяло и крайници, които говореха за исполинска сила. Увенчаното му с ястребов нос лице, завършващо с черна чаталеста брада, се отличаваше с мургавина, която изпъкваше още по-силно поради снежнобялата чалма, навита на главата. В рязка противоположност очите му бяха изключително светли. Над бялата си риза той носеше дълга зелена туника от много тънка коприна, извезана по ръбовете със златни шевици, широки басмени шалвари се спускаха до колената, почернелите му мускулести прасци бяха голи, а на краката носеше чифт мавритански калеври от червена кожа с подвити нагоре остри носове. Той нямаше друго оръжие освен нож с широко острие и покрита със скъпоценни камъни дръжка, втикнат в плетен кожен колан.

Една-две крачки по-наляво се бе проснал още един мъж, с лакти на земята и длани, вдигнати над челото, за да засенчват вперените в морето очи. И той бе висок и силен, а при всяко помръдване ризницата, с която беше облечено тялото му, и стоманеният шлем, около който беше намотал зелената си чалма, проблясваха на слънцето. До него лежеше огромен крив ятаган в покрита с многобройни стоманени украшения кожена ножница. Той имаше хубаво лице и брада, но беше много по-мургав от другаря си, а дългите му изящни ръце бяха почти съвсем черни.

Сакр-ел-Бар не му обръщаше внимание. Излегнал се там, той гледаше надолу по склона, обрасъл с хилави коркови дървета и вечнозелени дъбове; тук-там се виждаше златисто сияние на жълтуга, по-нататък, по зъберите на белезникава скала, се проточваха стъблото и яркоалените цветове на кактус. Под него, около Херкулесовите пещери, се откриваше морската шир, чиито бистри глъбини преливаха при бавното й движение от преситената зеленина на изумруда до всичките отсенки на опала. Малко по-далече, зад прикритието на издадена скала, която образуваше малко заливче, на леките вълни се поклащаха две огромни галери с мачти и с по петдесет весла и една по-малка галиота10 с тридесет весла; грамадните жълти весла стърчаха почти водоравно от страните на всеки кораб като пера на някаква гигантска птица. Много ясно бе, че те или се укриваха, или подготвяха засада. Над тях кръжеше ято кресливи и дръзки чайки.