Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Сега се изправи ти, който си Защитник и Избавител на един народ. На теб подавам ръката на предаността и подкрепата, символ на предаността и подкрепата, които ще те съпътстват в твоята мисия. Не знам името ти — продължи той и пусна ръката му, — но се заклевам над тази Книга да бъда верен на каузата, която ти прегърна, дори и в смъртта си.
Докосна устни с пръстите на дясната си ръка, след това ги положи върху Книгата и се наведе да закачи сабята на колана на странника. Когато приключи, той се изправи с лек поклон. Това бе знак девойката също да се поклони, след което и тримата едновременно му поднесоха почитта си.
Все още леко замаян, странникът ги огледа един по един, след това — олтара, Книгата и железния кръст, свидетел на всичко случило се, и сякаш на път да повярва, вдигна глава с лавров венец върху нея вместо кралска диадема.
— Не знам дали съм буден, или сънувам — прошепна той, — но се заклевам във всички светини да се посветя на мисията, която ми възложихте.
Изрече тези думи и по примера на младия мъж докосна устни с пръстите на дясната си ръка и притворил очи, положи длан върху Библията.
После се обърна, за да напусне тясната стаичка, без да погледне повече назад, поемайки несъзнателно шапката, която младежът пъхна в ръцете му. Отвори вратата и потъна в новогодишната нощ, а стенанията на вятъра погълнаха шума от стъпките му и отнесоха магията заедно с него.
Девойката и младият мъж погледнаха баща си.
— Ще запомни ли това, което се случи тук тази нощ, татко? — запита Аманда.
— Ще го запомни — отвърна старецът. — Може би само като мимолетен сън, но когато настъпи моментът, споменът ще се завърне, събуден от уханието на планинския лавър.
— И наистина ли ще издигне сабята си? — настоя за отговор и Ефраим.
Старецът кимна, докато уморените му очи се взираха далеч отвъд пътеката в снега, проблясваща в светлината на свещите.
— Ще я издигне — прошепна той. — В името на Дракона той ще стане Избавителят. Това е предопределението му.
Робърт Силвърбърг
Каквато е
— Каквато е — каза продавачът и пъхна палци под колана. — Двеста и петдесет доларчета и пътувай. Не твърдя, че е идеална, но трябва да ти кажа, че правиш адски удар за тази цена.
— Каквато е — рече Сам Нортън.
— Каквато е. Точно каквато е.
Нортън като че ли се колебаеше.
— Може да върви добре, но с този багажник, дето не се отваря…
— Какво толкова? — изпъшка продавачът. — Сам каза, че наемаш ремарке да откараш боклуците си в Калифорния. За к’во ти е багажник? Виж к’во, като стигнеш крайбрежието и намериш свободно време, закарай количката в някой сервиз, обясни им как стоят нещата и за по-малко от пет минути с горелката…
— Защо не го направихте досега?
— Не мога да си губя времето за такива дреболии — отговори уклончиво продавачът.
Нортън се отказа да коментира повече. Обиколи още веднъж колата и я огледа от всички страни. Беше малка тъмнозелена лимузина с четири врати, боята никъде не бе олющена, гумите бяха в прилично състояние и изобщо притежаваше характерния блясък на добре поддържана кола. Тапицерията изглеждаше запазена, радиото работеше, двигателят — доколкото успя да прецени — бе наред и пробната обиколка мина гладко и без проблеми. Беше сравнително нов модел и имаше предпазни колани и аварийни светлини.
Проблемът бе само един. Багажникът не се отваряше. Не че ключалката заяждаше — някой беше направил така, че багажникът да не може да се отваря. Очевидно предишният собственик бе заварил капака много внимателно и отзад бе останала само една едва забележима ивица.
Ама какво толкова, по дяволите. Иначе колата беше в отлично състояние, а и той не можеше да си позволи да има кой знае какви претенции. Предишния ден го бяха командировали във фирмения клон в Лос Анджелис, което беше чудесно, защото щеше да се махне от Ню Йорк точно в разгара на гадната зима, но пък всичките му спестявания отиваха, фирмата не поемаше всички разноски, а само пътните — бяха му връчили четири еднопосочни билета втора класа и толкова. Качи Елън и децата на първия самолет за Лос Анджелис и осребри своя билет, за да има пари за разходите. Предпочете бавния, но евтин начин: да наеме ремарке, да натъпче багажа на семейството в него и да хване магистралата за Калифорния, като се надяваше, щом пристигне, Елън да е намерила апартамент. Но не вярваше с трошката си да стигне по-далеч от Парсипани или Ню Джърси, да не говорим за пустинята Моджаве. Така че сега се опитваше да намери нещо сносно за около петстотин долара и това беше всичко, което можеше да си позволи в момента.