Окото на голема

Господин Дювал вдигна косматата си ръка.

— Абсурд! Със сигурност е нападение на съпротивата. Носи всички белези на техните престъпления.

— Не, сър. — Натаниел се насили да отвърне на втренчения поглед на полицейския началник. Нямаше да се кланя повече. — Нападенията на съпротивата са малки, обикновено включват магически оръжия от ниско ниво — моулърски стъкла, първични сфери. Винаги са насочени срещу политически мишени — срещу магьосници или фирми, които ни снабдяват — и имат нотка на опортюнизъм. Винаги са бързи. Инцидентът на „Пикадили“ е различен. Бил е със свирепа сила и е продължил доста време. Сградите са потрошени отвътре навън — в голямата си част външните стени са останали непокътнати. Накратко, смятам, че нещо е упражнило магически контрол от високо ниво върху разрушението.

Тогава заговори госпожица Уитуел.

— Но нямаше улики за дяволчета или джинове.

— Не, госпожо. Методично и щателно преровихме района в търсене на следи и не открихме нищо. Нямаше никакви традиционни магически следи, което сякаш отхвърля присъствието на демони; нито пък имаше някакъв знак за човешка намеса. Хората, присъствали на нападението, са били убити от някакъв вид мощна магия, но не успяхме да идентифицираме източника й. Ако мога да говоря свободно — господин Талоу работи усилено и педантично, но методите му не водят до никакви нови улики. Ако врагът удари отново, смятам, че ще продължим да се препъваме в него, освен ако не променим тактиката си.

— Трябва ни повече власт за Сивите — каза господин Дювал.

— С цялото ми уважение — рече Натаниел, — шест от вълците20 ви не бяха достатъчни снощи.

Последва кратка тишина. Малките очи на господин Дювал огледаха Натаниел преценяващо от горе до долу. Носът му бе къс, но невероятно широк, брадичката беше синя от наболата брада, издадена напред като гребло на снегорин. Не каза нищо, но погледът му бе ясен.

— Това беше доста недвусмислено — каза накрая господин Девъро. — И така, какво е твоето предложение, Джон?

Това беше. Трябваше да сграбчи този шанс. Всички те го очакваха да се провали.

— Мисля, че имаме всички основания да смятаме, че атентаторът от снощи ще удари отново — рече той. — Атакува „Пикадили“ — едно от най-популярните туристически места в Лондон. Вероятно иска да ни унижи, да всее несигурност сред чуждестранните посетители, да подрони международното ни положение. Каквато и да е причината, нуждаем се от джинове от високи нива, които да патрулират из столицата. Бих ги разположил близо до други прочути райони за пазаруване и туристически забележителности като музеи и галерии. Така, ако нещо се случи, ще сме в състояние да действаме бързо.

Последва неодобрително сумтене и обща глъчка от събралите се министри. Предложението бе нелепо: вече имаше патрулиращи наблюдателни сфери; полицията също бе подсилена; джиновете от високо ниво изискваха голям разход на енергия… Само министър-председателят остана замълчан — заедно с господин Мейкпийс, който седеше облегнат на мястото си с много развеселено изражение.