Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Господин Хенри Дювал, началник на полицията, седеше наблизо, със скръстени ръце, а сивата му барета лежеше небрежно на коленете му. Носеше отличителната униформа на Сивите, елитните кадри на нощната полиция, чийто командир бе той: бяла риза с къдрички, наситеносиво яке — карирано, безупречно изгладено, с яркочервени копчета, сиви панталони, втъкнати във високи черни ботуши. Лъскави месингови еполети обхващаха раменете му като орлови нокти. В този екип неговото тромаво телосложение изглеждаше дори по-голямо и по-широко, отколкото беше; въпреки че седеше тихо на мястото си, той изпъкваше в стаята.
Присъстваха и други трима министри. Безличен мъж на средна възраст с права руса коса седеше и изучаваше ноктите си — това беше Карл Мортенсен от Хоум офис. До него, прозявайки се изразително, седеше Хелън Малбинди, любезният министър на информацията. Министърът на външните работи, Мармадюк Фрай, мъж с огромен апетит, дори не се преструваше, че слуша господин Пин — бе зает да поръчва на висок глас допълнителен обяд на един почтителен прислужник.
— … шест картофени кюфтета, зелен боб, нарязан надлъжно…
— … от трийсет и пет години трупам запасите си. Всеки един от вас се е възползвал от бизнеса ми…
— … и още един омлет от хайвер от треска, умерено поръсен с черен пипер.
На същото канапе, на което седеше господин Девъро, отделен от него от купчина люшкащи се персийски възглавнички, седеше нисък червенокос джентълмен. Носеше смарагдовозелена жилетка, тесни черни панталони с пришити в плата пайети и огромна усмивка. Очевидно се забавляваше с дебата. Погледът на Натаниел се спря за момент върху него. Куентин Мейкпийс бе автор на повече от двайсет успешни пиеси, последната от които, „Лебедите на Арабия“, бе счупила всички касови рекорди в Империята. Присъствието му в тази компания бе донякъде неуместно, но не и напълно неочаквано. Знаеше се, че е най-близкият довереник на министър-председателя и другите министри го търпяха с предпазлива учтивост.
Господин Девъро забеляза пристигането на госпожица Уитуел и направи знак с вдигната ръка. Покашля се дискретно; потокът от оплаквания на господин Пин моментално спря.
— Благодаря, Шолто — каза министър-председателят. — Напълно ясен си. Всички сме силно развълнувани от твоето затруднение. Може би сега ще можем да получим някои отговори. Джесика Уитуел е тук заедно с младия Мандрейк, когото, сигурен съм, всички помните.
Господин Дювал изсумтя, гласът му бе изпълнен с ирония:
— Кой не познава Джон Мандрейк? Следим кариерата му с интерес и най-вече усилията му против тази обезпокоителна съпротива. Надявам се, че носи новини за пробив по този случай.
Всички очи се приковаха в Натаниел. Той направи лек, скован поклон, както изискваше учтивостта.
— Добър вечер, дами и господа! Ъмм, все още нямам категорични резултати. Внимателно проучваме местопрестъплението и…
— Знаех си! — Медалите на гърдите на началника на полицията се заклатиха и иззвъняха от движението при прекъсването. — Чуваш ли, Шолто? „Няма категорични резултати.“ Безнадеждно.
Господин Пин изгледа Натаниел през монокъла си.
— Наистина. Много разочароващо.
— Крайно време е отдел „Вътрешни работи“ да бъде свален от случая — продължи Дювал.
— Ние в полицията можем да се справим по-добре. Време е съпротивата да бъде смазана.
— Чуйте, чуйте. — Господин Фрай хвърли бегъл поглед, после се обърна пак към прислужника. — И ягодови руладини за десерт…
— Наистина е така — тежко рече Хелън Малбинди. — Самата аз понесох някои загуби — наскоро ми бе открадната една ценна колекция от африкански маски на духове.
— Някои мои сътрудници — добави Карл Мортенсен — също са били ограбени. А миналата нощ бе подпален складът на доставчика ми на персийски килими.
Господин Мейкпийс се усмихна спокойно.
— В интерес на истината, повечето от тези престъпления са адски незначителни, не е ли така? Те не ни вредят чак толкова. Тези от съпротивата са глупаци: те отблъскват обикновените със своите взривове — хората се страхуват от тях.
— Незначителни? Как можахте да го кажете — извика господин Дювал, — когато една от най-значимите улици в Лондон е опустошена? Враговете ни по целия свят ще се втурнат към къщи да предадат добрите новини — че Британската империя е прекалено слаба да предотврати нападения в собствения си двор. Мога със сигурност да ви кажа, че това ще се приеме доста добре в затънтените гори на Америка. И на всичко отгоре в Деня на Гладстон.