През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Седнах при братята, но разговорът вече се водеше почти шепнешком. Преструваха се, че са готови за бой, за да предпазят чужденците, тоест нас, от разбойниците. Скипетарският номер, който аладжите смятаха да ми покажат, се състоеше в това, че си бяха осигурили моето съдействие, въпреки че те самите бяха убийците.
В момента на нападението аз щях да се ужася и после, като разказвам за това, щяха да се присмеят на глупостта ми.
Камъчето ми отдавна беше започнало да действа. Конят на Халеф бе станал неспокоен. Пръхтеше и тропаше с копита.
— Какво става с коня ти? — попита Бибар.
— О, нищо му няма! — отвърнах аз равнодушно.
— Че нищо ли е това? Може да ни издаде!
— Така ли?
— Ако продължава да се държи така, може да се очаква, че скритите тук разбойници ще чуят шума, и тогава с нас е свършено.
В действителност обаче той имаше предвид, че шумът може да бъде чут от очакваните четирима чужденци и щяха да станат по-предпазливи.
— Ще стане още по-лошо — обясних аз спокойно.
— Защо?
— Жребецът ми не може да понася да е вързан в близост до други коне. Това си му е каприз, от който не мога да го отуча. Винаги се налага да го държа на голямо разстояние от другите.
— Отведи го тогава! Станах.
— Стой! Остави тук наметалото и ножа си. Също и тюрбана!
— Че защо?
— За да сме сигурни, че ще се върнеш. Сваляй тюрбана!
Ама че история щеше да се получи! Разбойниците щяха да видят, че главата ми не е бръсната, от което следва, че не съм добър мюсюлманин, а още по-малко пък шериф. Затова небрежно отговорих:
— Какво ти става? Може ли един шериф да оголва главата си? Аз съм изучил мюлтека ел бухур[17], мишкат ел масабих и прочутите фетви на Алем Гири и Хамадан[18]. Много добре знам какво е забранено на правоверните, а сега трябва да предам душата си на въздуха, за да я издуха оттам бурята.
— Добре тогава, остави само ножа и наметалото. Върви! Развързах коня и го отведох на известно разстояние, където набързо го завързах. После се втурнах през храсталаците, като ту скачах, ту пълзях, докато стигнах до завоя на пътеката, откъдето можех да се изкача на централния път, без двамата аладжи да ме виждат. Там откъснах един лист от бележника си и написах: «Ай-ръ айръ хазърлайън! Оско иле Омар яваш, Халеф дьорт нал гицин, ики бин адъмлар тахминен» [19].
С помощта на едно колче, което отрязах, и джобното си ножче закрепих тази бележка към стеблото на намиращо се плътно до пътя дърво, така че непременно да бъде забелязана. Разбира се преди това по пътя можеха да минат и други хора, но това беше единственото нещо, което успях да направя. Сигурно щяха да оставят бележката на мястото й. Впрочем очаквах идването на Халеф всеки момент.
Всичко това ми бе отнело не повече от две минути, а после хукнах обратно към коня, за да го вържа по-здраво и да му махна камъчето. Още не бях свършил с тези занимания, когато чух зад себе си стъпки.
Сандар идваше да ме търси.
— Къде се бавиш толкова? — попита ме той строго.
— Тук, при коня — отвърнах аз и озадачено го погледнах.
— Виждам! Но защо се мотаеш толкова?
— Не съм ли господар сам на себе си?
— Не, сега не си. Вече си с нас и трябва да се съобразяваш!
— Да сте ми казвали случайно колко време мога да се бавя?
— Не задавай глупави въпроси, магаре такова! Тръгвай към нас!
— Ако искам — отвърнах аз, защото въпреки ролята ми на шериф държанието на Сандар към мен беше прекалено самонадеяно.
— Няма какво да искаш, ясно ли е? Ако не тръгнеш моментално, ще ти помогна!
Тогава аз пристъпих към него и казах:
— Слушай, я не се дръж така грубо! Нарече ме магаре. Ако нямаш никакво уважение към потеклото на един шериф, то настоявам поне за уважение към личността ми. А ако ми го откажеш, знам как да я получа.
Сандар не ми повярва.
— Ама че нахалство! Трябва да се отнасям с уважение към жалката ти личност! Дори не е необходимо да те докосвам за да паднеш от страх на земята.
Той ме хвана за ръката и така грубо ме стисна, че някой по-слаб от мен човек би изкрещял от болка. Аз обаче спокойно се засмях и му отвърнах:
17
„Сливането на моретата“, известен законник по обичайно право.
18
Геоложки коментар в 24 тома. — Бел. нем. изд.
19
Минавайте един по един Оско и Омар бавно, Халеф в най-бърз галоп, на около две хиляди крачки.