![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
— Прибирай мостика, Фридолф! — извика капитан Дългия чорап.
Фридолф се подчини. «Лудетина» беше готова да отплава към далечни материци. Но изведнъж!…
— Не, татко Ефраим — каза Пипи, — така не може. Не мога да понеса това.
— Какво не можеш да понесеш? — учуди се капитан Дългия чорап.
— Не мога да гледам как някой на зелената Божия земя плаче и тъгува заради мен. Най-малкото Томи и Аника. Пуснете отново мостика! Оставам във Вила Вилекула.
Капитан Дългия чорап помълча малко.
— Както искаш — промълви той накрая. — Винаги си правила каквото искаш.
Пипи кимна в знак на съгласие.
— Да, винаги съм правила така — каза тя кротко.
Двамата отново се прегърнаха така, че ребрата им изпукаха. Уговориха се капитан Дългия чорап често, много често да посещава Пипи във Вила Вилекула.
— Както и да е, татко Ефраим — каза Пипи, — но за едно дете като че ли е най-добре да си има приличен дом, вместо да кръстосва моретата и да живее в глинена негърска колиба. Какво ще кажеш?
— Както винаги, имаш право, дъще моя — каза капитан Дългия чорап. — Вярно, че във Вила Вилекула водиш по-редовен живот. А за малки деца това наистина е най-важното.
— Точно така — съгласи се Пипи. — Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено ако сами си го определят.
И тъй, Пипи се сбогува с моряците на «Лудетина» и прегърна за последен път татко Ефраим. После пое коня със силните си ръце и го пренесе обратно по мостика. А «Лудетина» вдигна котва. Но в последния миг капитан Дългия чорап се сети за нещо.
— Пипи — извика той. — Ще ти трябват още парички. Хвани това!
И той хвърли една нова чанта със златни парички. Но за съжаление «Лудетина» се бе отдалечила доста от кея. Чантата не стигна до Пипи. Чу се някакво «цоп» и тя потъна. Тълпата разочаровано зашумя. Но после се чу още веднъж «цоп». Пипи се гмурна във водата и миг по-късно се подаде, стиснала чантата със зъби. Тя се покатери на кея и махна водораслите, които бяха полепнали зад ухото й.
— Ха, ето ме пак богата като вълшебник — засмя се тя.
Томи и Аника още не проумяваха какво се бе случило. Те стояха със зяпнала уста и гледаха ту Пипи и коня, ту Господин Нилсон и чантата, ту «Лудетина», която с издути платна се отдалечаваше от пристанището.
— Ти… ти не си ли на кораба? — попита накрая колебливо Томи.
— Ха познай де — рече Пипи и изстиска водата от плитките си.
После натовари Томи, Аника, чантата и Господин Нилсон върху коня и накрая самата се метна отгоре му.
— Назад към Вила Вилекула! — извика тя звънливо.
Едва сега Томи и Аника разбраха всичко. Томи така се зарадва, че веднага подхвана любимата си песен: «Тук шведите идат с трясък и гръм!»
Аника беше плакала толкова много, че не можа да спре изведнъж. Тя все още похлипваше, но това вече беше от щастие и скоро щеше да секне. Пипи я беше обгърнала здраво през кръста и това й вдъхваше прекрасно усещане за сигурност. Ах, колко хубаво беше всичко!
— Пипи, какво ще правим днес? — попита Аника, след като привърши с хълцането.
— Хм, може да играем крокет — отговори Пипи.
— С удоволствие — отвърна Аника, защото знаеше, че дори играта на крокет става съвсем различна, щом в нея участвува Пипи.
— Или пък… — замечтано проточи Пипи.
Всички деца от градчето се струпаха около коня, за да чуят какво ще каже.
— Или пък… — каза тя — или пък може да изтичаме до реката и да се упражняваме да ходим по вода.
— По вода не може да се ходи — възрази Томи.
— Как да не може — каза Пипи. — В Куба веднъж се запознах с някакъв дърводелец, който…
Конят се понесе в галоп и дечицата, които се трупаха около него, не можаха да чуят края. Те останаха дълго, дълго и гледаха подир Пипи и коня, който препускаше към Вила Вилекула. Скоро в далечината се виждаше само малка точица. После и тя изчезна.
Пипи открива спунк
Една сутрин Томи и Аника както обикновено се втурнаха в кухнята на Пипи и извикаха «добро утро». Но никой не им отговори. Пипи седеше насред масата с Господин Нилсон в скута си и с щастлива усмивка на уста.
— Добро утро — повториха Томи и Аника.
— Ако знаехте — промълви мечтателно Пипи, — ако знаехте само какво открих. Аз и никой друг!
— Какво си открила? — попитаха Томи и Аника. Те съвсем не се учудиха от това, че Пипи е открила нещо, защото това се случваше много често, но искаха да знаят какво. — Казвай, Пипи! Какво си открила?
— Една нова дума — отговори тя и ги погледна, сякаш едва сега ги виждаше. — Една съвсем нова-новеничка дума.
— Каква дума? — заинтересува се Томи.
— Изключително хубава дума — каза Пипи. — Най-хубавата, която съм чувала досега.