![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
— Запишете това! — обърна се госпожицата към писарите и стисна презрително устни.
— Да, запишете го — каза Пипи. — Запишете този чудесен правопис и се погрижете в най-скоро време да се поправи правописният речник.
— Е, мило дете — рече госпожица Розенблум, — я ми отговори на този въпрос: кога е умрял Карл XII?
— Ха, нима и той е умрял? — извика Пипи. — Ах, колко печално, че толкова хора си отиват в наши дни! При това съм убедена, че това никога нямаше да се случи, ако беше опазил краката си сухи.
— Запишете това! — процеди госпожица Розенблум на помощниците с леден глас.
— Ще го запишете, разбира се — каза Пипи. — И отбележете, че е много полезно да отглеждаш пиявици по тялото си. Освен това преди лягане трябва да се пие малко затоплена газ. Много ободрява!
Госпожица Розенблум поклати глава.
— Защо кътниците на коня имат резки? — попита тя сериозно.
— Сигурна ли си, че наистина имат? — рече Пипи и се замисли. — Впрочем я го попитай самия него. Ето го ей там — продължи тя и посочи коня си, който беше вързала за едно дърво.
После се засмя доволно.
— Какъв късмет, че го доведох — каза тя. — Инак никога нямаше да узнаеш защо има резки по кътниците си. Да си кажа правичката, аз нямам и понятие за това. Пък и съвсем не ме интересува.
Устата на госпожица Розенблум беше се свила в тънка черта.
— Нечувано! — мърмореше тя. — Просто нечувано!
— И аз мисля така! — каза Пипи. — Ако продължавам в същия дух, вероятно няма да се измъкна без розови вълнени гащи.
— Запишете това! — рече госпожица Розенблум на писарите.
— Я не си правете труда! — възкликна Пипи. — Да не мислите, че ми е за розовите вълнени гащи. Но може да запишете, че ми се полага голям плик с бонбони.
— Ще ти задам последен въпрос — каза госпожица Розенблум и гласът й прозвуча особено.
— Карай — отвърна Пипи. — Много обичам да си играя на въпроси и отговори.
— Да видим сега дали ще знаеш — каза госпожица Розенблум. — Пер и Пол трябва да си поделят цяла торта. Ако Пер получи едната четвърт, какво ще получи тогава Пол?
— Болки в стомаха — отвърна Пипи. После се обърна към писарите и добави сериозно: — Запишете, че Пол ще получи болки в стомаха.
Но сега госпожица Розенблум вече кипна.
— Ти си най-невежото и противно дете, което съм виждала. Върви незабавно в оная редица и се срамувай!
Пипи послушно зашляпа нататък, като мърмореше сърдито:
— Ето ти несправедливост! Аз, дето отговорих на абсолютно всеки въпрос!
Но след няколко крачки изведнъж нещо й хрумна и тя отново си проби с лакти път до госпожица Розенблум.
— Простете — извика тя, — но забравих да кажа гръдната си обиколка и височината си над морското равнище. Отбележете това — обърна се към писарите. — Не че искам супа, далеч съм от тази мисъл! Но нали трябва да има ред и в счетоводството?
— Иди веднага там да се срамуваш! — каза госпожица Розенблум. — Знам едно момиче, което след малко ще яде здравата пердах.
— Клетото дете! — каза Пипи. — Къде е то? Изпратете го при мен, да го защитя. Запишете си това!
После Пипи отиде и се нареди между децата, които трябваше да се срамуват. Настроението в редицата не беше на висота. Много от децата хлипаха и хленчеха, защото си мислеха какво ще кажат родителите им и всички в къщи, когато се върнат у дома без пари и бонбони. Пипи ги огледа, преглътна няколко пъти и внезапно рече:
— Хайде и ние да си поиграем на въпроси и отговори!
Децата се пооживиха, но все още не можеха да проумеят какво иска да каже Пипи.
— Строй се в две редици! — изкомандува Пипи. — Всички, които знаят, че Карл XII е умрял, да се наредят от едната страна, а другите, които не са чували за това — на другата.
Тъй като всички деца знаеха, че Карл XII е умрял, образуваха само една редица.
— Така не става! — каза Пипи. — Трябва да има поне две редици, инак не е по правилата. Попитайте госпожица Розенблум, ако не ми вярвате.
Тя се замисли.
— Сетих се — каза тя после. — Всички отявлени пакостници да се строят в една редица.
— А кои ще стоят във втората редица? — заинтересува се живо едно момиченце, което не искаше да се признае за пакостница.
— Във втората редица застават всички пакостници, които още не са се проявили напълно — отвърна Пипи.
Оттатък при масата на госпожица Розенблум разпитът продължаваше с пълна пара и от време на време към групата на Пипи се присъединяваше по някое дете, готово ей сега да ревне.
— Сега идва най-трудното! — обяви Пипи. — Сега ще проличи дали сте учили прилежно уроците си.