Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— Може ли да попитам, дали тук има някакъв спунк?

Дамите нададоха ужасени викове:

— Божичко, какво говориш, дете? Да не би някой да е избягал?

— Именно това искам да узная — отвърна учтиво Пипи.

— Олеле, може би е под кревата — извика едната дама. — Хапе ли?

— Готова съм и това да повярвам — каза Пипи. — Звучи, сякаш има чудесни остри зъби.

Дамите се вкопчиха една в друга. Пипи огледа внимателно стаята и накрая рече унило:

— Не, тук няма дори едно косъмче от мустака на спунк. Простете за безпокойството. Минавах случайно, та реших само да проверя.

Тя се спусна отново по водосточната тръба.

— Жалко — каза тя на Томи и Аника. — В този град няма спунк. Отиваме си в къщи.

Те поеха обратния път. Когато наскачаха от коня пред верандата, Томи едва не настъпи някакво малко бръмбарче, което пълзеше по пътечката.

— Внимавай — бръмбар! — провикна се Пипи.

Тримата клекнаха, за да го разгледат. Колко мъничък беше! Крилата му бяха зелени и блестяха като метал.

— Какъв е красив! — прошепна Аника. — Как ли се нарича?

— Майски бръмбар не е — каза Томи.

— И торен бръмбар не е — забеляза Аника. — Пък не е и рогач. Наистина много ми се иска да разбера какъв е.

По лицето на Пипи се разля блажена усмивка.

— Аз знам — каза тя. — Това е спунк.

— Сигурна ли си? — усъмни се Томи.

— Да не мислиш, че не мога да позная един спунк, щом го видя — каза Пипи. — Виждал ли си някога през живота си нещо по-спунковидно?

Тя внимателно премести бръмбара на по-сигурно място, където никой не можеше да го стъпче.

— Мой миличък, мъничък спунк — каза тя нежно. — Знаех си, че най-сетне ще те намеря. Не е ли странно? Обиколихме целия град да търсим спунк, а той през цялото време бил точно пред Вила Вилекула.