![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Празненството завърши. Децата поблагодариха и се сбогуваха. Капитан Дългия чорап пое заедно със своите моряци към «Лудетина» и пожела Пипи да тръгне с тях. Но тя каза, че искала да преспи още една нощ във Вила Вилекула.
— Утре в десет часа вдигаме котва — да не забравиш! — извика на прощаване капитан Дългия чорап.
И тъй останаха само Пипи, Томи и Аника. Те седяха притихнали в тъмнината на верандата.
— Все пак може да идвате и да си играете тук — промълви след време Пипи. — Ключът ще виси на гвоздей до вратата. Вземете всичко от чекмеджетата на скрина. Пък ако сложа стълбата вътре в дъба, ще може да слизате долу сами. Но надали вече ще растат толкова бутилки с лимонада. Сега не им е сезонът.
— Не, Пипи — каза твърдо Томи. — Ние вече няма да идваме тук.
— Никога, никога! — каза Аника и си помисли, че отсега нататък ще затваря очи всеки път, когато минава покрай Вила Вилекула. Вила Вилекула без Пипи! Аника отново почувствува студената ръка на сърцето си.
Пипи се качва на кораба
Пипи заключи внимателно вратата на Вила Вилекула и закачи ключа на един гвоздей точно до нея. После свали коня от верандата — за последен път свали коня от верандата! Господин Нилсон се мъдреше вече на рамото й и се правеше на важен. Сигурно разбираше, че става нещо забележително.
— Да, като че това е всичко — каза Пипи.
Томи и Аника кимнаха. Да, като че това беше всичко.
— Още е рано — каза Пипи. — Да вървим пеша, та да трае по-дълго.
Томи и Аника отново кимнаха, без да продумат. И така поеха пътя към града. Към пристанището. Към «Лудетина». Конят бавно чаткаше с копита подире им.
Пипи погледна през рамо към Вила Вилекула.
— Хубава колиба — каза тя. — Няма бълхи и изобщо е удобна. А това сигурно няма да може да се каже за глинената негърска колиба, в която ще живея отсега нататък.
Томи и Аника не отговориха.
— Ако в моята негърска колиба има страшно много бълхи — продължи Пипи, — ще ги опитомя и ще си ги държа в кутия от пури. Вечер ще играя с тях на «двама са малко, трима са много». На краката им ще вържа панделчици. А двете най-предани и верни бълхи ще нарека «Томи» и «Аника» и ще ги оставя да спят при мен в леглото.
Дори и това не направи Томи и Аника по-разговорливи.
— Какво, по дяволите, става с вас? — ядоса се Пипи. — Ще ви кажа, че е опасно да се мълчи дълго време. Езикът изсъхва, ако не се използува. На времето познавах един майстор на кахлени печки в Калкута, който все мълчеше. После стана каквото стана. Веднъж поиска да ми каже: «Сбогом, мила Пипи, добър път и благодаря за хубавите дни, които прекарахме заедно». Можете ли да отгатнете какво стана? Най-напред направи няколко ужасни гримаси, защото пантите на устата му бяха ръждясали, та се наложи да му ги смажа с масло за шевна машина. После изрече: «У буй уйе муй». Тогава надзърнах в устата му и, представете си, езикът му бе заприличал на изсъхнал лист! До края на живота си тоя майстор на кахлени печки не би могъл да каже друго освен «У буй уйе муй». Колко ужасно, ако и с вас се случи такова нещо. Я да чуем дали можете да кажете по-добре от майстора на кахлени печки: «Добър път, мила Пипи, и благодаря за хубавите дни». Опитайте, да видим.
— «Добър път, мила Пипи, и благодаря за хубавите дни» — повториха послушно Томи и Аника.
— Слава Богу — рече Пипи. — Как можете да вземете ума на човека! Ако бяхте казали «У буй уйе муй», не знам какво щях да направя.
Ето че пристигнаха на пристанището. Там беше «Лудетина». Капитан Дългия чорап стоеше на палубата и издаваше заповеди. Моряците шетаха насам-натам, за да приготвят кораба за отплаване. Всички жители на малкото градче се бяха събрали на кея, за да махат на Пипи за сбогом. Когато тя се зададе заедно с Томи, Аника, коня и Господин Нилсон, се разнесе вик:
— Ето Пипи Дългото чорапче! Сторете път на Пипи Дългото чорапче! — и хората отстъпваха, за да мине Пипи. Тя кимаше и поздравяваше наляво и надясно. После взе коня и го пренесе по мостика. Клетото животно гледаше подозрително, защото конете не обичат особено много да пътуват по море.