Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

На пътя пред Вила Вилекула се бяха струпали много хора, които после разказваха, че видели някакъв негърски крал, застанал на един крак върху комина на Вила Вилекула, който ревял «Кукуригу» колкото му глас държи. Ала никой не им вярваше.

Когато дойде ред на капитан Дългия чорап да се провре през тесния отвор в бараката за дърва, стана това, което можеше да се очаква — той се залости и не можеше да се измъкне ни напред, ни назад. Играта се прекъсна и всички деца се събраха да гледат как Фридолф освобождава с трион капитан Дългия чорап от стената.

Когато се избави, капитан Дългия чорап заяви доволно:

— Ех, че хитра и весела игра! А сега какво ще измислим?

— По-рано — намеси се Фридолф — вие, капитане, и Пипи често се състезавахте, за да видите кой е по-силен. Това беше толкова забавно.

— Идеята не е лоша — каза капитан Дългия чорап. — Но за съжаление дъщеря ми е започнала да става по-силна от мене.

Томи бе застанал близо до Пипи.

— Пипи — прошепна той, — тъй се боях да не се спуснеш в нашето скривалище в дъба, докато играехме на «прави като Йон». Защото не искам никой друг да знае за него. Макар никога вече да не идем там.

— Разбира се, това си е наша тайна — каза Пипи.

Татко й грабна една желязна пръчка и я прегъна на две, сякаш бе от восък. Пипи взе друга пръчка и я огъна по същия начин.

— Не, виж какво — каза тя, — с такива прости номера се забавлявах, когато бях в люлката. За да минава времето.

Тогава капитан Дългия чорап извади кухненската врата от пантите й. Фридолф заедно с още седем моряка стъпиха върху нея. Капитан Дългия чорап вдигна всичките високо във въздуха и обиколи с тях десет пъти полянката.

Междувременно беше станало съвсем тъмно и Пипи запали тук-там факли, които горяха много красиво и заляха градината с тайнствена светлина.

— Свърши ли? — обърна се Пипи към татко си след десетата обиколка. Той потвърди. Тогава Пипи постави върху кухненската врата коня, а на гърба му сложи Фридолф и още трима моряка. Четиримата бяха прегърнали по две деца. Фридолф държеше Томи и Аника. После Пипи вдигна вратата и обиколи полянката двайсет и пет пъти. В светлината на факлите това изглеждаше много внушително.

— Брей, дъще, наистина си по-силна от мен — призна капитан Дългия чорап.

След това всички насядаха по тревата. Фридолф разтегна акордеона, а моряците изпяха своите най-хубави моряшки песни. Децата танцуваха под звуците на музиката. Пипи грабна две факли и заигра още по-лудешки от останалите.

Празникът свърши с фойерверки. Пипи изстреля толкова ракети и слънца, та цялото небе засия. Аника наблюдаваше всичко от верандата. Беше тъй красиво, тъй чудесно! Розите не се виждаха, но тя усещаше уханието им в тъмнината. Колко прекрасно би било всичко, ако… ако… Стори й се сякаш някаква студена ръка обгръща сърцето й. Какво ще стане утре? И цялата лятна ваканция? И завинаги? Няма вече да има Пипи във Вила Вилекула. Няма да има и Господин Нилсон и на верандата няма да има кон. Край на язденето, на излетите с Пипи, на приятните вечерни часове в кухнята на Вила Вилекула, на дървото, в което расте лимонада — е, дървото щеше да си остане, но Аника със сигурност предчувствуваше, че след като Пипи замине, в него няма вече да никне лимонада. Какво ще правят утре Томи и тя? Вероятно ще играят крокет. Аника въздъхна.