![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Госпожица Розенблум беше богата възрастна дама, която живееше в малкото градче. Тя беше доста стисната, но в края на всеки срок идваше в училище и раздаваше подаръци на учениците. Но не на всички, о, не! Само най-добрите и прилежните деца получаваха награди. Преди да раздаде подаръците, г-ца Розенблум провеждаше дълъг изпит, за да разбере кои деца ги заслужават и кои — не. Затова всички деца в градчето живееха в постоянен страх от нея.
Всеки ден, когато трябваше да си учат уроците, и тъкмо се питаха дали не ще е по-добре да измислят нещо друго по-интересно, родителите им казваха:
— Мисли за г-ца Розенблум!
И действително беше голям позор в деня, когато г-ца Розенблум е била в училище, да се върнеш у дома при родителите, при братчетата и сестричетата си, и да не донесеш поне най-дребната монета, кесийка с бонбони или поне долна фланелка. Да, фланелка! Защото госпожица Розенблум раздаваше на най-бедните деца и дрехи. Но нищо не можеше да се помогне на някое дете, колкото и бедно да беше то, ако не успееше да отговори на госпожица Розенблум колко сантиметра има в един километър. Затова не беше чудно, че децата от градчето живееха в страх от госпожица Розенблум. Те се бояха и от нейната супа! Работата беше там, че госпожица Розенблум теглеше и мереше всички ученици, за да види дали няма някое особено хилаво и слабо дете, което изглежда не се храни достатъчно в къщи. Всички тези дребни, слаби и бедни деца трябваше да ходят през голямото междучасие у госпожицата и да изяждат по една голяма чиния супа. Това можеше да е чудесно, ако в супата нямаше огромни количества противни зърна, които в устата се превръщаха в някаква лигава пихтия.
Та сега беше настъпил големият ден, когато госпожица Розенблум щеше да дойде в училище. Часовете свършваха по-рано от обикновено и всички деца се събираха на училищния двор. Насред двора беше поставена голяма маса, а до нея седеше госпожица Розенблум. Тя имаше двама помощници-писари, които записваха всичко за децата: колко тежат, могат ли да отговорят на поставените въпроси, дали са бедни и имат нужда от дрехи, каква бележка имат по поведение, имат ли братчета и сестричета, които също се нуждаят от дрехи — да, въпросите на госпожица Розенблум просто нямаха край. На масата пред нея стоеше сандъче с пари, много кесии с бонбони и цели купища долни фланелки, чорапи и вълнени гащи.
— Всички деца да се строят в редици! — изкомандува госпожица Розенблум. — В първата редица — деца без братчета и сестричета, във втората — деца с едно или две братчета и сестричета, а в третата — деца с повече от две братчета и сестричета.
Госпожицата обичаше да има ред във всичко и наистина по-справедливо беше децата с много братчета и сестричета да получат по-големи кесии с бонбони от другите, които нямаха.
После разпитът започна. Ай, ай, как трепереха децата! Онези, които не можеха да отговорят, трябваше най-напред да застанат в един ъгъл и да се срамуват, а после си отиваха у дома без нито едно бонбонче за братчетата и сестричетата.
Томи и Аника бяха много силни ученици. Но въпреки това дори панделката й трепереше от вълнение, а до нея Томи ставаше все по-блед, колкото повече наближаваше неговият ред. Тъкмо когато вече трябваше да отговаря, редицата на «деца без братя и сестри» неочаквано се развълнува. Някой се пробиваше път между тях. Кой можеше да е това, ако не Пипи. Тя избута децата встрани и отиде право при госпожица Розенблум.
— Извинете, но не бях тук от самото начало — каза тя. — В коя редица трябва да застане този, който няма четиринайсет братя и сестри, от които тринайсет се палави момчета?
Госпожица Розенблум я изгледа с неодобрение:
— Остани там, където си сега — каза тя. — Но ми се струва, че много скоро ще те прехвърлим в оная редица на деца, които трябва да се срамуват.
Писарите записаха името на Пипи, а после я претеглиха, за да проверят дали има нужда от супа. Но тя тежеше с два килограма повече от нормата.
— Супа няма да получаваш — каза строго госпожица Розенблум.
— Понякога на човек му върви — отбеляза Пипи. — Сега остава да се отърва и от елечетата и фланелите, за да си отдъхна.
Госпожица Розенблум не я слушаше. Тя търсеше в правописния речник по-завързана дума, за която да пита Пипи.
— Е, моето момиче — каза тя най-сетне, — я ми кажи как пишеш «морска болест»?
— С огромно удоволствие — отвърна Пипи, — м-о-р-з-ъ-к-ъ-б-о-л-е-з.
Госпожица Розенблум се усмихна кисело.
— Тъй ли? — каза тя. — Според правописния речник се пише съвсем другояче.
— В такъв случай си имала голям късмет, че попита именно мен как я пиша — заяви Пипи. — Винаги съм казвала — морзкъболез и както виждате, ми е понесло.