![Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/1/7/8/pipi-dlgoto-chorapche-pippi-l-download.jpg)
Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]». Краткое содержание книги:
При вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. Стига да поиска, тя може да вдигне коня с едната си ръка. Освен това е и богата — има цяла торба, пълна със златни парички. Всеки ден Пипи, Томи и Аника играят заедно. В тази книга вие ще научите за всички приключения, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
— Кажи я де! — рече Аника.
— Спунк! — произнесе тържествено Пипи.
— Спунк? Какво значи? — попита Томи.
— Ех, да знаех — каза Пипи. — Сигурна съм в едно: че не значи прахосмукачка.
Томи и Аника се замислиха за миг. После Аника се обади:
— Но щом и ти не знаеш какво значи, тогава от нея няма никаква полза.
— Именно това ме ядосва — съгласи се Пипи.
— Всъщност кой пръв е измислил какво ще означават думите? — попита Томи.
— Вероятно цял куп стари професори — предположи Пипи. — И тогава как да не кажеш, че хората са странни! Помислете само какви думи измислят! «Корито», «тапа», «връв» и такива едни, дето никой не може да проумее отде са се взели. А изобщо не им минава и през ума да измислят такава действително хубава дума като «спунк». Какво щастие, че ми хрумна! Сигурно ще успея да разбера и какво означава.
Тя се замисли.
— Спунк! Дали не е най-горната част на синьо боядисан прът на знаме — рече Пипи колебливо.
— Къде си видяла син прът на знаме — забеляза Аника.
— Вярно, имаш право. Е, тогава просто не знам. А не може ли да означава оня звук, който се чува, когато човек гази в тиня и тя се процежда между пръстите му? Я да видим: «Аника зашляпа из тинята и се чу едно звънливо спунк».
Тя поклати глава.
— Не, не става. «И се чу едно звънливо «жвак»» ще е по-правилно.
Пипи задърпа косата си.
— Става все по-тайнствено. Но каквото и да означава, ще го налучкам! Дали не може да се купи отнякъде? Хайде Да проверим!
Томи и Аника нямаха нищо против. Пипи надникна в чантата, която беше пълна със златни парички.
— Спунк! — промълви тя. — Звучи ми като нещо скъпо. Я да си взема една паричка.
Господин Нилсон скочи както винаги на рамото и. После Пипи свали коня от терасата.
— Работата е бърза — поясни тя на Томи и Аника. Затова ще яхнем коня. Инак може да не остане никакъв спунк за нас. Не бих се учудила, ако кметът току-що е купил последното парче.
Когато конят запрепуска по улиците на малкото градче с Пипи, Томи и Аника на гърба си, копитата му така зачаткаха по калдъръма, че всички деца го чуха и наизлязоха радостни, защото много обичаха Пипи.
— Пипи, накъде си тръгнала? — викаха те.
— Отивам да си купя спунк — отговори Пипи и задържа за малко коня.
Децата се стъписаха.
— То хубаво нещо ли е? — попита едно момченце.
— И как още! — Пипи се облиза. — Вълшебно! Поне така звучи.
Пред сладкарницата тя скочи от коня и свали Томи и Аника. Влязоха вътре.
— Искам да купя една кесия спунк — каза Пипи. — Но да е хрускав.
— Спунк ли? — каза неуверено хубавичкото момиче зад тезгяха. — Мисля, че нямаме.
— Трябва да имате — настоя Пипи. — Трябва да го има във всички добре снабдени магазини.
— Да, но днес го свършихме — каза момичето, което никога не беше чувало за спунк, но не искаше да признае, че нейният магазин не е така добре снабден като някои други.
— О, нима вчера имахте? — извика Пипи разпалено. — Много ви се моля, опишете ми как изглежда. Никога в живота си не съм виждала спунк. Не е ли на червени черти?
Тогава хубавата госпожица миличко се изчерви и каза:
— Ах, аз не знам какво е това! Ние във всеки случай го нямаме.
Дълбоко разочарована, Пипи напусна магазина.
— Ще търся още — каза тя. — Без спунк няма да се прибера у дома.
Съседният магазин беше железария. Продавачът учтиво се поклони на децата.
— Искам да купя спунк — каза Пипи. — Но да е много доброкачествен — от ония, с които убиват лъвове.
Продавачът изглеждаше лукав човек.
— Сега ще видим — каза той и се почеса зад ухото. — Сега ще видим.
Той взе някакво малко желязно гребло и го подаде на Пипи.
— Това става ли? — попита той.
Пипи го погледна с досада.
— Това професорите наричат гребло — каза тя. — А пък аз случайно искам да купя спунк. Не се опитвайте да измамите едно невинно малко дете!
Продавачът се разсмя и рече:
— За съжаление тук нямаме такова нещо. Виж в магазина за шивашки принадлежности на ъгъла.
— Магазин за шивашки принадлежности?! — измърмори Пипи на Томи и Аника, когато излязоха. — Там няма да го намерим — в това съм убедена.
Известно време тя гледаше мрачно пред себе си, но изведнъж очите й светнаха.
— Може би в края на краищата този спунк ще се окаже болест — каза тя. — Елате да попитаме доктора!
Аника знаеше къде живее докторът, защото беше ходила там да я ваксинират.
Пипи натисна звънеца на входната врата. Отвори им медицинската сестра.
— Идваме при доктора — каза Пипи. — Много тежък случай. Невероятно опасна болест.
— Моля, оттук — въведе ги сестрата.