Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

Новината се разнесе с бързината на мълния сред децата в градеца.

— Пипи Дългото чорапче си заминава и тази вечер дава прощален пир във Вила Вилекула. Всеки, който иска да отиде, бил добре дошъл!

Много бяха тия, които искаха да отидат. По-точно казано, тридесет и четири деца. Томи и Аника получиха разрешение от майка си да останат тази вечер, докогато си искат. Тя разбираше, че това е абсолютно необходимо.

Томи и Аника никога нямаше да забравят прощалния пир, който устрои Пипи. Беше една от ония изумителни топли и хубави летни вечери, когато човек си казва:

— Тъй е то, когато е лято!

Всички рози в градината на Пипи сякаш, пламтяха в здрача и ухаеха. Старите дървета загадъчно шумяха. Всичко щеше да е чудесно, ако… ако! Томи и Аника не искаха да мислят за това.

Децата надойдоха със своите глинени петлета и ги надуваха с все сили, докато маршируваха по градинската пътечка на Вила Вилекула. Начело вървяха Томи и Аника. Тъкмо когато стигнаха до стъпалата на верандата, вратата се отвори и Пипи застана на прага. Очите й блестяха на луничавото личице.

— Добре дошли в моя скромен дом — каза тя и разпери ръце. Аника я загледа втренчено, за да запомни точно как изглеждаше Пипи. Никога, никога нямаше да я забрави, както стоеше там, с рижите си плитчици, с луничките, с веселата усмивка и с големите черни обувки.

Отнякъде долиташе глухо думкане на тъпан. Капитан Дългия чорап седеше в кухнята, стиснал негърския тъпан между коленете си. Днес отново беше облякъл своите негърски кралски дрехи. Пипи изрично го беше помолила да го стори. Тя знаеше, че всички деца искаха да видят жив-живеничък негърски крал.

Цялата кухня се изпълни с деца. Те наобиколиха крал Ефраим и го разглеждаха. Аника си помисли, че ако бяха дошли още гости, сигурно нямаше да има място за тях. В този миг откъм градината прозвуча акордеон. Идваше целият екипаж на «Лудетина» начело с Фридолф, който разтягаше акордеона. Същия ден Пипи беше ходила на пристанището, за да поздрави своите приятели и ги покани на угощение. Сега тя се втурна към Фридолф и така го прегърна, че лицето му посиня. После го пусна и се провикна:

— Музика! Музика!

Фридолф засвири на своя акордеон, крал Ефраим задумка тъпана, а всички деца надуха свирките.

Капакът на сандъка за дърва беше затворен и отгоре му бяха строени дълги редици бутилки с лимонада. Върху голямата кухненска маса имаше петнайсет торти с каймак, а върху печката — огромно гърне, пълно с наденички.

Пръв крал Ефраим омете осем наденички. Останалите последваха примера му и след миг в кухнята не се чуваше друг звук освен онова особено мляскане, което придружава яденето на наденички. После всеки можеше да си вземе колкото иска торта и бутилки лимонада. В кухнята беше тесничко и затова всички се пръснаха по верандата и в градината и навсякъде в мрака се белееше, сметаната върху парчетата торта.

Когато всички се нахраниха добре, Томи предложи да играят на нещо за храносмилане. Например на «прави като Йон». Пипи не познаваше тази игра, но Томи й обясни, че едно дете става «йон», и останалите трябва да правят всичко, което прави той.