Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

— Я гледай, дори има рима — констатира доволно Пипи. — Ще го науча наизуст и ще го рецитирам на корекоредутите, когато седим вечер около лагерния огън.

Децата се блъскаха от всички страни, за да се простят с Пипи. Тя вдигна ръка и помоли за тишина.

— Деца — започна тя, — отсега нататък ще си играя само с малки негърчета. Не знам още как ще се забавляваме. Може би ще си играем на гоненица с диви носорози, ще дресираме змии, ще яздим слонове или ще се излежаваме в люлки, закачени на кокосови палми пред колибите. Ще направим всичко възможно, за да минава времето приятно.

Пипи направи пауза. Томи и Аника почувствуваха, че мразят ония деца, с които Пипи ще си играе занапред.

— Но — продължи Пипи — може би през дъждовния период ще се случи и някой дълъг, скучен ден, защото макар че е забавно да тичаш гол под дъжда, в края на краищата не можеш да направиш друго, освен да се измокриш. Та след като се измокрим до костите, може би ще влезем в моята негърска колиба, ако междувременно не се е превърнала в глинена каша, защото тогава ще печем от нея глинени сладкиши. Но ако не е станала на каша, ще си насядаме вътре, негърчетата и аз, и те може би ще кажат: «Пипи, разкажи ни нещо!» Тогава ще им разкажа за едно мъничко градче, което се намира далеч, далеч, на другия край на света, и за малките бели деца, които живеят там. «Не може да си представите какви добри деца живеят там — ще кажа на негърчетата. — Целите са бели като ангелчета, с изключение на краката, свирят на глинени петлета и което е най-хубаво от всичко — знаят таблицата за уморение». Но тогава малките негърчета може да се натъжат, че те пък не знаят Никакво уморение. И тогава какво ще ги правя? Е, в най-лошия случай ще развалим глинената колиба, ще я направим на каша, ще печем глинени сладкиши от нея и ще се оваляме в глина до шията. Ще бъде наистина чудно, ако ги накарам да не мислят за нищо друго освен за уморението. Благодаря на всички! И сбогом!

Децата подеха с глинените си свирки още по-тъжна мелодия.

— Пипи, време е да се качваш! — извика капитан Дългия чорап.

— Слушам, капитане! — извика Пипи.

Тя се обърна към Томи и Аника и се загледа в лицата им.

Колко особен поглед има, помисли си Томи. Точно така го гледаше веднъж мама, когато беше много, много болен. — Аника се беше свила на малко кравайче върху сандъка. Пипи я взе в обятията си.

— Сбогом, Аника, сбогом — прошепна тя. — Не плачи.

Аника обгърна с ръце врата на Пипи и жално захлипа.

— Сбогом, Пипи — проплака тя.

Пипи стисна здраво ръката на Томи, а после изтича по мостика. Тогава по носа на Томи се търколи едра сълза. Той стисна зъби, но това не помогна. Последва втора сълза. Томи хвана Аника за ръка и двамата проследиха Пипи с очи. Видяха я на палубата. Но когато човек гледа през сълзи, вижда всичко размазано.

— Да живее Пипи Дългото чорапче! — извикаха хората на кея.