Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Шалан погледна купчината дрехи. Носеше повредения фабриал в тайната кесия. Можеше да ги замени тук и сега. Точно такъв случай бе чакала. Ясна вече й се доверяваше достатъчно, за да си почива в банята, без да се тревожи за фабриала.
Способна ли беше Шалан наистина да направи това? Можеше ли да предаде жената, която я беше приела?
В сравнение със стореното от мен по-рано, това е нищо, помисли Шалан. Нямаше за пръв път да предаде човек, който й вярва.
Стана. Ясна отвори едно око.
Проклятие, рече си Шалан, стисна книгата под мишница и взе да се разхожда в опит да изглежда замислена. Ясна я наблюдаваше. Не с подозрение. С любопитство.
Докато крачеше, Шалан се улови, че пита:
— Защо Вашият баща поиска да сключи договор с паршендите?
— А защо да не поиска?
— Това не е отговор.
— Отговор е, разбира се. Просто не Ви казва нищо.
— Ще ми помогнете, Ваше Сиятелство, ако ми дадете полезен отговор.
— Тогава задайте полезен въпрос.
Шалан вирна брадичка.
— Какво беше това, което паршендите притежаваха, а крал Гавилар искаше да притежава?
Ясна се усмихна и отново затвори очи.
— Близо сте. Но вероятно сама можете да отгатнете отговора.
— Остриета и Брони.
Ясна кимна и продължи да лежи във водата.
— Не са споменати в текста.
— Баща ми не говореше за тях — обясни Ясна. — Но от нещата, които каза… е, сега подозирам, че точно това е мотивирало договора.
— Но можете ли да сте сигурна, че той е знаел? Може би просто е искал скъпоценните ядра.
— Възможно е — отговори Ясна. — Паршендите сякаш се забавляваха от нашия интерес към вплетените в брадите им камъни. — Тя се усмихна. — Трябваше да видите изумлението ни, когато открихме откъде ги взимат. Когато копиерозите измряха при очистването на Аимиа, мислехме, че за последен път виждаме големи скъпоценни ядра. А ето че и други чудовища имали такива. При това обитаваха земи, които не са далеч от самия Колинар.
Както и да е, паршендите имаха готовност да ги споделят с нас, при положение, че и те могат да продължат да ги ловят. Според паршендите, щом си правиш труда да преследваш пропастните чудовища, то скъпоценните им ядра са твои. И все пак, точно преди да се завърне в Алеткар, баща ми изведнъж трескаво започна да говори за необходимостта от споразумение.
— Какво се случи? Какво се промени?
— Не мога да кажа със сигурност. Обаче той веднъж описа странните действия на един воин от паршендите по време на лов за чудовище. Когато звярът приближил, вместо да вземе копието си, този воин протегнал ръка встрани по твърде подозрителен начин. Само баща ми го видял; допуснах, че според него онзи е искал да призове своя Вълшебен меч. Паршендът усетил какво прави и спрял. Баща ми не каза повече и предполагам, че не искаше да се привлича повече от разпаленото дотогава внимание към Пустите равнини.
Шалан почука по книгата.
— Не е убедително. Ако е бил така сигурен за Остриетата, това значи, че е виждал повече.
— И аз подозирам нещо такова. Но проучих внимателно договора след смъртта на баща ми. Клаузите за привилегирована търговия и прекосяване на границата спокойно може и да представляват стъпка към приобщаването на паршендския народ към Алеткар. Със сигурност договорът би попречил на паршендите да продават своите Остриета на други кралства, преди първо да минат през нас. Може би това е всичко, което той е искал да направи.
— Но защо да го убиват? — попита Шалан и се отправи със скръстени ръце към пейката с дрехите на Ясна. — Дали паршендите са разбрали, че той има намерение да вземе техните Остриета и са го убили, за да го спрат?
— Не е сигурно — отговори Ясна. Звучеше скептично. Защо според нея паршендите убиха Гавилар? Шалан едва не я попита. Но имаше чувството, че няма да узнае повече от Ясна. Тя очакваше от Шалан да мисли, да открива и да прави изводи сама.
Шалан спря край пейката. Кесията с Превръщателя беше отворена, връзките бяха разхлабени. Виждаше сгушения вътре предмет. Замяната щеше да е лесна. Шалан похарчи значителна част от парите си за купуването на скъпоценни камъни като на Ясна и ги сложи в счупения Превръщател. Сега двата бяха съвършено еднакви.
Все още не беше научила нищо за използването на фабриала; помъчи се да намери начин да попита, но Ясна избягваше да говори за Превръщателя. Повече настойчивост щеше да е подозрителна. Трябваше да получи сведения от друг източник. Може би от Кабсал или от някоя книга в Паланеума.
Тъй или иначе, времето я притискаше. Шалан усети, че ръката й се вмъква в кесията, опипва вътрешността й и прокарва пръсти по верижките на повредения фабриал. Сърцето й заби учестено. Погледна Ясна, но тя просто си лежеше и се носеше във водата със затворени очи. А ако ги отвореше?