Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Силно разгневен, той извика:
— И майка ти е смахната като тебе!
Но не настоя повече.
След две седмици родилката можеше вече да става и да шета.
И ето че една сутрин Жана я накара да седне, хвана ръцете й и я погледна изпитателно.
— Хайде, моето момиче, кажи ми всичко.
— Какво, госпожо? — разтрепера се Розали.
— От кого е детето?
Тогава малката прислужница бе обзета отново от страшно отчаяние. Тя дърпаше като обезумяла ръцете си, за да скрие лицето си.
Но Жана насила я прегръщаше, утешаваше я:
— Какво да се прави, мила, сполетя те нещастие. Ти прояви слабост, но с много други се случва същото. Ако бащата се ожени за тебе, никой няма да си спомня вече за станалото, а ние ще можем да го вземем на служба заедно с тебе.
Розали стенеше, като че я изтезаваха, и се дърпаше от време на време, за да се освободи и избяга.
Жана продължи:
— Разбирам, че се срамуваш, но нали виждаш — аз не ти се сърдя, говоря ти кротко. Ако питам за името на мъжа, то е за твое добро, защото чувствувам по тъгата ти, че той те изоставя и искам да му попреча да направи това. Виждаш ли, Жюлиен ще го потърси, ние ще го накараме да се ожени за тебе и понеже ще ви задържим и двамата, ще го принудим също да се държи добре с тебе.
Този път Розали се дръпна тъй рязко, че се отскубна от ръцете на господарката си и избяга като луда.
Вечерта на масата Жана каза на Жюлиен:
— Исках да убедя Розали да ми открие името на прелъстителя си, но не ми се удаде. Опитай и ти, за да принудим този негодник да се ожени за нея.
Жюлиен моментално кипна.
— Ах, знаеш ли, не ща и да чуя за тази история. Ти пожела да задържиш момичето, дръж си го, но не ми додявай повече с този въпрос!
Откак Розали бе родила детето си, той като че бе станал още по-раздразнителен; добил бе навика все да крещи на жена си, сякаш бе вечно сърдит, а тя, напротив, снишаваше глас, мъчеше се да бъде кротка, примирителна, за да избегне разправиите; често плачеше нощем в леглото си.
Въпреки постоянното си раздразнение мъжът й бе възобновил любовните си привички, забравени след връщането им. Рядко минаваха три вечери една след друга, без да посети съпружеското ложе.
Скоро Розали се съвзе напълно и се поразвесели, но все още беше като замаяна, преследвана от невнятен страх.
На два пъти още тя побягна, когато Жана се опита отново да я разпита.
Жюлиен неочаквано стана по-любезен и младата жена се поддаваше на смътни надежди, веселостта й се възвръщаше, при все че от време на време страдаше от необясними неразположения, за които не споменаваше нищо никому. Снегът още не беше започнал да се топи и от пет седмици вече над гладката, твърда и блестяща снежна пелена се разстилаше небето, денем прозрачно като син кристал, а нощем осеяно със звезди, заскрежени в ледената шир.
Чифлиците, усамотени в квадратните си дворове, сякаш спяха под бялата си премяна зад завесите на високите, засипани със сняг дървета. Не излизаха ни хора, ни животни. Само комините на къщурките издаваха скрития живот с тънките струйки дим, които се виеха в мразовития въздух.
Равнината, плетищата, брястовете край оградата, всичко изглеждаше като мъртво, сразено от студа. От време на време дърветата изпращяваха, като че дървесните им кости се чупеха под кората. Сегиз-тогиз някой голям клон се откършваше и падаше — лютият мраз вледеняваше жизнените сокове и разкъсваше тъканите.
Жана неспокойно очакваше връщането на топлия вятър. Тя отдаваше необяснимите си неразположения на ужасно суровото време.
Ту не можеше да хапне нищо, обзета от отвращение при вида на всяка храна, ту пулсът й биеше трескаво, ту й се повдигаше от слабата, несмляна храна. С изопнати, постоянно раздразнени нерви, тя живееше в непрекъсната и непоносима възбуда.
Една вечер термометърът се смъкна още по-ниско и Жюлиен стана зъзнещ от масата — никога не отопляваха трапезарията, колкото беше необходимо, защото му се свидеха дървата. Като потърка ръце, той прошепна:
— Тази нощ ще бъде приятно да си легнем заедно, нали, котенцето ми?
Той се смееше с предишния си добродушен смях и Жана се хвърли на шията му, но точно тази вечер тя се чувствуваше така неразположена, пронизана от болка и необяснимо възбудена, че го целуна по устата и го помоли тихичко да я остави да спи сама през нощта. Каза му с няколко думи за неразположението си.
— Моля ти се, миличък. Уверявам те, че не съм добре. Сигурно утре ще ми мине.