Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Под високия почернял таван на необитавания просторен салон, цял в бели чаршафи, мъжът и жената, така дребни, така чистички и изрядно възпитани, изглеждаха на Жана като знатни мумии.
Най-сетне под прозорците мина колата с неравния си впряг. Но Мариус бе изчезнал. Като мислеше, че е свободен до вечерта, той, изглежда, бе отишъл да поскита из полето.
Жюлиен, вбесен, помоли да го изпратят пеша. След много приветствия от двете страни те поеха обратно пътя за „Тополите“.
Щом се настаниха в каретата, въпреки тягостното чувство от грубостта на Жюлиен, Жана и баща й пак се разсмяха, като подражаваха жестовете и гласовете на Бризвил. Баронът подражаваше на мъжа, а Жана — на жената, но засегната от такова незачитане, баронесата каза:
— Не бива да им се подигравате така, те са съвсем порядъчни хора и произхождат от отлични семейства.
Млъкнаха, за да не противоречат на маминка, но въпреки всичко бащата и Жана се споглеждаха сегиз-тогиз и почваха отново. Той поздравяваше церемониално и тържествено заявяваше:
— Замъкът ви в „Тополите“ е навярно много студен, госпожо, поради морския вятър, който цял ден го брули.
Тя свиваше превзето устни и леко тръскаше глава, като окъпана патица.
— О, господине, цялата година си намирам работа тук. При това имаме толкова роднини, с които си пишем. А и господин дьо Бризвил оставя всичко на мене. Той се занимава с научни издирвания заедно с абат Пел. Те пишат религиозната история на Нормандия.
Баронесата също се усмихваше полуядосано, полублагосклонно и повтаряше.
— Не е добре да се подигравате с хора от нашата класа.
Ненадейно каретата спря. Жюлиен викаше някого, извърнат назад. Жана и баронът подадоха глави през прозорците и забелязаха някакво чудновато същество, което сякаш се търкаляше към тях. Омотал крака в полите на ливреята си, невиждащ нищо изпод шапката, която постоянно се свличаше над очите му, размахал ръкави като крила на вятърна мелница, Мариус тичаше с все сила зад каретата, шляпаше из широките локви вода, които слепешком пресичаше, спъваше се във всички камъни по пътя, подрипваше, подскачаше овалян в кал.
Когато той настигна каретата, Жюлиен се наведе, сграбчи го за яката, издигна го до себе си и като пусна поводите, почна да удря с юмруци шапката му. Тя се нахлузи чак до раменете на момчето и закънтя като барабан. Детето ревеше, мъчеше се да се отскубне, да скочи от капрата, но господарят му го държеше с една ръка, а с другата го налагаше.
— Татко!… О, татко! — повтаряше слисана Жана.
А баронесата, обзета от възмущение, стискаше ръката на мъжа си:
— Спри го, Жак!
Тогава баронът смъкна рязко предното прозорче, хвана зет си за ръкава и извика с разтреперан глас:
— Ще престанете ли най-сетне да биете детето?
Жюлиен се обърна изумен:
— Нима не виждате какво е направил ливреята си този обесник?
Но баронът си провря главата между тях.
— Е, голямо чудо! Как може да бъдете толкова груб!
Жюлиен пак се разсърди:
— Оставете ме на мира, моля ви се, това не ви засяга! — И пак вдигна ръка. Но неговият тъст внезапно хвана ръката му, смъкна я тъй силно, че я блъсна в капрата и също така буйно извика:
— Ако не престанете, ще сляза и ще съумея да ви усмиря! — И виконтът тутакси се укроти, повдигна рамене, без да отговори, шибна конете и те препуснаха в галоп.
Двете жени не помръдваха, мъртвешки бледи. Ясно се чуваха тежките удари на сърцето на баронесата.
На вечеря Жюлиен бе по-мил от обикновено, като че нищо не беше се случило. Жана, баща й и госпожа Аделаид, които в чистосърдечната си доброта забравяха бързо, разнежени от любезността му, лесно се поддадоха на веселото настроение с чувството на блаженство, присъщо на вдигнали се след тежка болест хора.
И понеже Жана заговори отново за Бризвилови, дори и мъжът й се пошегува, но побърза да добави:
— Както и да е, все пак видът им е аристократичен.
Други посещения не направиха; всеки се страхуваше да съживи случката с Мариус. Решиха да изпратят на съседите само картички за Нова година и да почакат първите топли дни на идната пролет, за да ги посетят.
Дойде Коледа. На вечерята бяха поканени свещеникът, кметът и жена му. Поканиха ги и на Нова година — единствените развлечения, които нарушиха еднообразното редуване на дните.