Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Жюлиен се изправи със зло лице и бутна навън слисаната си жена.
— Нямаш работа тук! Върви си! Изпрати ми Людивин и чичо Симон!
Цяла трепереща, Жана слезе в кухнята. Понеже не смееше да се качи горе, влезе в гостната, където не бе палено след отпътуването на родителите й, и зачака тревожно някакво известие.
Скоро видя, че слугата излезе тичешком. След пет минути се върна с вдовицата Дантю, селската акушерка.
После чу силно трополене по стълбата, като че носеха ранен, и Жюлиен дойде да каже на жена си, че може да се качи в стаята си.
Тя трепереше, като че бе присъствувала на зловещо произшествие. Седна пак до огъня и попита:
— Как е тя?
Угрижен и нервен, Жюлиен крачеше из стаята. Гняв се надигаше в гърдите му. Отначало не й отговори, после, след няколко секунди, се спря пред нея:
— Какво смяташ да правиш с тази девойка?
Неразбрала въпроса му, тя го гледаше.
— Как какво? Какво искаш да кажеш? Не знам.
Неочаквано той се развика, като че извън себе си:
— Не можем да държим в къщата си незаконородено дете, нали?
Жана стоеше озадачена; после, след дълго мълчание, продума:
— Но, приятелю, може би ще можем да му намерим кърмачка…
Той не я остави да довърши:
— А кой ще плаща? Сигурно ти?
Тя се замисли. Търсеше изход. Най-сетне каза:
— Но бащата на детето ще се погрижи за това; ако се ожени за Розали, няма да имаме никакво затруднение.
Изгубил търпение, съвсем вбесен, Жюлиен подхвърли:
— Бащата!… Бащата!… Познаваш ли… бащата?… Не, нали? Ами тогава?
Жана възрази възбудено:
— Но той сигурно няма да изостави така това момиче. Трябва да е подлец! Ние ще я попитаме за името му, ще го издирим и ще му поискаме обяснения.
Жюлиен се поуспокои и отново закрачи из стаята.
— Мила, тя не иска да каже името на мъжа, няма да ти признае нищо, както не призна и на мене… Ами ако той не я иска?… Не можем все пак да държим под покрива си мома-майка и нейното незаконородено дете, нали разбираш?
Жана повтаряше упорито:
— В такъв случай той е подлец; но все пак трябва да узнаем името му и тогава ние ще се разправим с него.
Цял зачервен, Жюлиен пак се разгневи:
— А… дотогава?
Тя не знаеше какво решение да вземе и попита:
— А ти какво предлагаш?
Той веднага изказа мнението си:
— О, аз ли? Много просто. Бих й дал малко пари и бих я пратил по дяволите ведно с хлапето й.
Възмутена, младата жена възрази:
— Колкото за това — никога! Това момиче ми е млечна сестра, заедно сме израсли. Сгрешила е веднъж, толкова по-зле за нея; но аз никога няма да я изхвърля на улицата заради това; и ако се наложи, ще отгледам това дете.
Тогава Жюлиен избухна:
— Отлична репутация за нас, при нашите връзки и име! Навсякъде ще разправят, че покровителствуваме разврата, че подслоняваме никаквици; почтените хора не ще пожелаят да стъпят вече у нас. Как си я представяш ти тази работа! Ти си луда!
Тя остана спокойна.
— Никога не ще позволя да изхвърлиш Розали. Ако не искаш да я задържим, ще я вземе майка ми. Но тъй или иначе, трябва да узнаем името на бащата на детето й.
Той излезе разгневен, затръшна вратата и извика:
— Колко глупави са жените с техните хрумвания!
Следобед Жана се качи при родилката. Наглеждана от вдовицата Дантю, прислужницата лежеше неподвижна в леглото си, с отворени очи, а пазачката люшкаше новороденото в ръце.
Щом забеляза господарката си, Розали почна да хълца, скрила лице в завивките си. Тя цяла се тресеше от отчаяние. Жана поиска да я целуне, но тя се дърпаше и криеше лицето си. Тогава нагледвачката се намеси, откри лицето й и тя даде на Жана да я целуне, все още ридаейки тихичко.
Слаб огън гореше в камината, беше студено; детето плачеше. Жана не смееше да проговори, за да не предизвика нова криза. Хванала ръката на прислужницата си, тя повтаряше машинално:
— Няма нищо, няма нищо.
Клетата девойка поглеждаше крадешком нагледвачката, трепваше от плача на детето. От време на време мъката я задушаваше, тя изхлипваше конвулсивно и шумно преглъщаше сълзите си.
Жана я прегърна още веднъж и тихичко пошепна в ухото й:
— Ние ще се погрижим за него, моето момиче, не се тревожи!
И понеже девойката бе обзета от нов пристъп на плач, тя бързо избяга.
Жана идваше всеки ден при болната и всеки път Розали избухваше в ридания при вида на господарката си.
Детето дадоха на кърмачка — една съседка.
Обаче Жюлиен почти не говореше на жена си, като че бе затаил страшен гняв срещу нея, откакто тя отказа да изпъди прислужницата. Един ден той пак се върна на този въпрос, но Жана извади от джоба си писмо от баронесата. Тя искаше да й изпратят незабавно момичето, ако не го задържат в „Тополите“.