Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Повод за силно безпокойство на Совтер даваше върлуващата из белвеското землище въоръжена шайка руми, която се възползуваше от отсъствието на местните благородници и войниците им, за да изисква откуп от замъците, понеже всеизвестно е, че и най-добре укрепеният замък е лесно уязвим, ако защитниците му са било малобройни, било недотам юначни, какъвто бе и случаят, след като свикването както на цялото благородническо съсловие, така и на всички запасняци, бе лишило сенешалството от цвета на воинството му.
Румите далеч не бяха люде, жадуващи само сеч и кърви. Надделееха ли, те насилваха девойките, без обаче подир туй да ги убиват. Не посягаха и на децата, в които като да бяха влюбени, и то дотолкова, както се говореше, че ако им се понравеха, дори ги отвличаха. Преди да нападнат, те влизаха в преговори със замъка или чифлика и в замяна на своята сдържаност изискваха оръжие, пари и продоволствие. Понякога обаче, и то след като приберяха откупа, случваше се и да не устоят на дадената дума и да нападнат. Разправяше се също, че скопявали убитите си врагове — нещо крайно противно на нашите нрави, макар че по-късно, по време на големите граждански войни в кралството, видях същото да правят и нашите войници както хугеноти, тъй и католици.
Макар и въоръжени, с каквото попадне, румите бяха опасни, тъй като нападаха най-често нощем и безшумни като змии и пъргави като котки, бързо изкатерваха дори славещите се като непревземаеми крепостни стени, та нерядко в мига, в който защитниците им най-сетне се усетеха да вдигнат тревога, ония вече връхлитаха отгоре им. А за беда в Мепеш беше останал един-единствен капитан, Совтер, и един-единствен войник, Фожане. Вярно, Йона вършеше истински чудеса с английския си лък, но въпреки това се наложи да се обучат в стрелба с аркебуза не само братята Сиорак, но и жените, или поне майка ми, Като и Барберин, тъй като щом работата опря дотам, Малигувица вдигна такава олелия и започна тъй да се превзема, че Совтер на бърза ръка я отпрати при тенджерите й. Майка ми също оказа известна съпротива, но от по-друго естество, като заяви, че било под достойнството на една знатна дама дори да се докосва до огнестрелно оръжие. В отговор Совтер я измери с мрачен поглед и рязко отвърна: „А какво ще стане с достойнството ви, госпожо, ако Мепеш падне?“, при което Изабел потрепери, пребледня и се подчини.
Да стреля с аркебуза научиха и Франсоа. Просто умирах от яд, Самсон също, тъй като големият ни брат тутакси започна да се държи с нас наистина непоносимо. Но Совтер намери работа и на нас, по-малките. Накара ни да струпаме на всеки пет метра по стражевите пътеки купчини големи камъни, а зададеше ли се неприятел, то ние, нахлупили прекалено големи за главите ни бургундки, трябваше да тичаме насам-натам и да размахваме дълги и тънки пики, за да ги заблудим относно числеността ни. Малката Еликс също получи шлем и пика, която обаче много бързо й бе отнета, тъй като се оказа твърде опасна в ръцете й! Ако ли пък опряха стълби о стените ни, то пак ние трябваше да оставим пиките и безстрашно да хвърляме от бойниците камъни върху главите на нападателите.
Реколтата беше вече прибрана, приключил бе и гроздоберът, а веднага подир есенната оран, въпреки хубавото време, бяха прибрани и стадата, та нито животните, нито пастирите да бъдат изложени на опасност от грабителски набези. Избягвахме също така да ходим до Сарлат и до съседните замъци, та дори и до нашите села, дотолкова се опасявахме от пътищата и засадите, в чието устройване румите бяха достигнали истинско съвършенство. Совтер заповяда всеки ден призори и след залез-слънце около замъка да се прави кратък разузнавателен обход. С тази задача той натовари двамината братя Сиорак, като преди всяко излизане копитата на конете им биваха увивани с парцали, за да бъде придвижването им колкото се може по-безшумно. Близнаците бяха изкусни ловци, тъй че можехме напълно да разчитаме на тях, що се отнася до откриването и на най-незначителната следа, оставена по пътищата и горите било от човек, било от звяр.