Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— И тя ти отмъсти, като ти взе децата — каза Черити.
Лидия кимна. В очите й блестяха сълзи, но лицето й оставаше като вкаменено.
— Да. Тя искаше да ме убие, тогава. Но после… измисли по-добро отмъщение.
Черити мълчеше. Все още не приемаше убийството на Анджелика, но сега поне разбираше защо Лидия го беше направила. На нейно място може би не би постъпила другояче.
Тя отново посегна, взе верижката от ръцете на Лидия и внимателно я окачи на врата си. Допирът до метала беше странен — той не беше нито топъл, нито студен, а сякаш изобщо нямаше температура.
И не произхождаше от този свят.
Черити се почувства зле веднага след като скъпоценният камък докосна кожата й. Беше както някога в междузвездния кораб, както винаги, когато докосваше нещо, което идваше от Морон — от това съприкосновение нещо в нея сякаш се извиваше като при допир до нажежено желязо.
— Това никога няма да стане! — заяви Кент. — Изчезването на Анджелика ще се забележи. И ще открият, че не сме тези, за които се представяме.
— Никой нищо няма да забележи — възрази Лидия. — Има стотици жрици на Шаит. Те идват от къде ли не, за да доведат избраниците. А понякога предприемат дълги пътувания, за да търсят деца. Понякога Анджелика отсъстваше по цели седмици.
— Ами хората, които бяха тук преди малко? — изсъска Кент.
— Стига вече — намеси се Черити. — По-късно ще говорим за това. Сега трябва най-напред да изчезнем от тук. — Тя се обърна към Лидия. — Трябва да скрием трупа. Знаеш ли място, където няма да я намерят толкова бързо?
Лидия посочи с глава нагоре.
— Всичко над петия етаж е разрушено. Никой не ходи там.
— Добре — каза Черити. — Тогава ще я скрием там и да се надяваме, че си права и наистина никой няма да я потърси. След това ще вземем дрехите на сестра ти и всичко останало, което ще ни трябва, а после ще се върнем в скривалището на Кент.
— Аз мога веднага да ви заведа в Шаитаан — каза Лидия. — Трябва ни само верижката и няколко церемониални мантии.
— Не — каза Черити. — Рискът е прекалено голям. Освен това ни трябват и някои неща от скривалището. — Тя плесна с длан малкия автоматичен пистолет на колана си. — Не се чувствам особено сигурна, въоръжена само с тази играчка. А и не можем просто да зарежем Барт и Нет.
Кент кипна.
— Такъв шанс никога няма да се повтори!
— Може и така да е — спокойно отвърна Черити. — Но можем да се възползваме от него и утре.
Но тя изглежда, точно в това се заблуждаваше. Дори и в този момент те нямаха никакъв шанс.
7
Входът беше замаскиран толкова майсторски, че вероятно дори Кайл не би го открил. Идвайки насам, той дори го бе подминал, като със сигурност е бил засечен от половин дузина наблюдателни и радарни прибори, без дори да забележи. Това го обезпокои — не защото се страхуваше от бунтовниците, а защото това беше още един признак, че способностите му бързо отслабваха. Нещо не беше наред с него. Развитието на процеса далеч не беше застрашително, но той трябваше да внимава.
— Ти ще чакаш тук.
Мъжът, който му се беше представил като Арсън, посочи една ниска врата. Беше леко открехната, така че Кайл успя да види, че е изключително масивна — дебела пет сантиметра, от старо, ръждиво желязо. Неговите сили не биха били достатъчни, за да я отвори сам. Помещението зад нея беше миниатюрно: гола бетонна камера, висока едва колкото да стоиш изправен, с размери по-малки от пет на пет крачки. От стените стъргаха прерязани тръби и кабели. Кайл не можеше да разбере за какво беше служила някога тази камера.
Но сега, без никакво съмнение, беше затвор. На пода имаше протрит дюшек, до него примитивна отоплителна печка на втечнен газ. Помещението вонеше.
Кайл без възражения мина през вратата и отново се обърна към Арсън. Брадатият бунтовник го изгледа по начин, който не се хареса на Кайл. Сърцето му биеше бързо и Кайл регистрира силно увеличено отделяне на пот и адреналин. Арсън… се страхуваше.
Но защо? Да не би да усещаше, че Кайл не е този, за който се представяше? Но това беше невъзможно.
— Какво мислите да правите с мен? — попита той, когато Арсън понечи да затвори вратата.
Бунтовникът се колебаеше. Той погледна Кайл, но кой знае защо не успя да издържи погледа му. Ставаше все по-нервен.
— Нищо — каза той накрая. — Нищо, ако казваш истината. — Той затвори вратата, но преди да пусне резето, я отвори още веднъж и погледна вътре. — Имаш ли нужда от нещо? — попита той.