Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Жаден съм — отвърна Кайл.
— Добре. Ще наредя да ти донесат вода.
Вратата се затвори с глух звук и Кайл остана сам. Беше абсолютно тъмно и изведнъж той усети колко студено е тук, вътре. Бързо повиши телесната си температура и промени повърхностния слой на кожата си така, че почти да не излъчва топлина. После седна на дюшека със свити колена, затвори очи и потъна в смесица от сън и транс, в която не усещаше нито хода на времето, нито студа или мъчителната жажда. Въпреки това малка частица от съзнанието му остана будна — когато след известно време Арсън се върна, за да му донесе нещо за пиене, той го завари да лежи свит на кълбо, зъзнещ от студ. Бунтовникът едва беше затворил отново вратата след себе си, когато Кайл на един дъх изпразни чашата, и отново потъна в своя подобен на транс сън.
Когато следващия път безшумната сигнална сирена под слепоочията му го събуди, беше изминал почти час и половина. Стъпки приближаваха към вратата, стъпките на няколко души, сред които, изглежда, имаше една жена, после резето беше издърпано назад и вратата се отвори със скърцане. Ярък лъч светлина от силно джобно фенерче падна върху лицето му.
Зениците на Кайл се свиха и филтрираха по-голямата част от яркостта, така че сега той можеше да разгледа трите силуета на вратата по-добре, отколкото те него.
Въпреки това той бързо вдигна ръце пред лицето си и замижа. Сега кожата му беше сива, а под очите имаше тъмни кръгове. Изглеждаше като човек на края на силите си.
— Излизай — каза един глас. Не беше на Арсън.
Кайл се надигна толкова недодялано, че да не изглежда прекалено, премина наведен през вратата и премигна няколко пъти, сякаш очите му трябваше да привикнат към промененото осветление. Докато го правеше, внимателно разгледа хората срещу себе си. Освен Арсън имаше още четирима души: една слаба местна жителка с дребни крайници и късо подстригана тъмна коса — съдейки по цвета на кожата и пъргавите движения — вастенландка, двама мъже, които носеха маскировъчни униформи на бунтовници и последният, много висок мъж с боядисан в зелено кичур коса, широк два пръста. Кайл веднага прецени този мъж като най-опасния от всички не само защото беше истински великан. Лицето му имаше почти глупавото изражение, но Кайл веднага забеляза, че това впечатление е лъжливо. Зад очите на великана дебнеше остър като бръснач ум.
— Това е Барт — каза Арсън, посочвайки мъжа със зелената коса. — Познавате ли се?
Кайл поклати глава.
— Не — каза той. — Но съм слушал за теб. Ти си заместникът на Скудър, нали? — Той се обърна към васгенландката. — А ти трябва да си Нет.
— И за нея ли си слушал? — коварно попита Барт.
Кайл потръпна. Беше ли допуснал грешка? Думите му бяха събудили недоверие у Барт. Плахо кимна.
— Търсих ви — каза той. — Всъщност не вас двамата, а Скудър и онази жена, която е с него. Казаха ми, че вие двамата я придружавате. Къде са те?
Арсън понечи да отговори, но Барт направи бърз, почти незабележим жест и бунтовникът замълча.
— Ще те заведем при тях — каза той. — Ела.
Това беше лъжа. Арсън не го погледна, но незабележимото сепване на бунтовника не убегна от вниманието на Кайл. Зениците му съвсем леко се разшириха и миризмата на потта му се промени. Наред с другите таланти Кайл беше и един вид странстващ детектор на лъжата. Възможно беше да премълчат нещо пред него. Но не беше възможно да го излъжат. Капитан Леърд и шаркът или изобщо не бяха тук, или Барт нямаше намерение да го отведе при тях.
Той не даде израз на мислите си, а последва мъжете надолу в подземното съоръжение.
Първото му впечатление от скривалището на бунтовниците се потвърди: лабиринтът от подземни галерии и ходове не беше нищо друго освен някогашна градска канализация. Кайл провери в своя информационен сектор и научи, че точно в тази част на планетата бе имало тежки разрушения. Местните жители ожесточено се бяха съпротивлявали срещу колонизирането на света, и тъй като вече разполагаха с една, макар и примитивна термоядрена оръжейна технология, бяха опустошили голяма част от собствената си планета, преди щурмовите отряди да успеят да смажат съпротивата им.
Беше странно — но тази мисъл пробуди у него неприятно чувство. Вече беше посещавал други светове, където имаше следи от ядрена война и някои от тях бяха много по-силно разрушени от тази планета. Но никога досега това не му беше правило впечатление. Странно.