Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Разбрах. Но аз сама ще изпратя Дима до границата. Нямам ти доверие, Ломе. Ще вземеш да убиеш момчето по пътя, от теб всичко може да се очаква.
— Май много се страхуваш за своето кутре.
— Обещай ми.
— Обещавам ти. Ще го изпратиш и ще го изчукаш за последно.
Лома не ме излъга. И направи всичко така, както ми обеща. Аз чаках в моята „Волга“. Те дойдоха с две коли. Дима едва се измъкна от едната. Държеше се за гърдите. Помогнах му да се качи във волгата. Страхувах се да отроня дума пред Лома, а той наведе злобната си мутра към Дима.
— Виж какво, кутренце, хубаво си помисли, преди да решиш да си покажеш носа тук. Няма да те предам на ченгетата, сам ще те очистя и точка по въпроса.
Аз седнах зад волана, а подлецът Святов рече:
— Ломе, не я пускай, ще избяга.
— Лада да избяга от парите? — подсмихна се той. — Че тя на четири крака ще допълзи там, където са те, и песен ще пее.
Боях се дори да въздъхна, та да не би да промени решението си и да ме спре? Едва когато напуснахме областта, повярвах, че съм извадила късмет. Таня ме чакаше на разклонението до железопътния прелез. Аз спрях и излязох от колата, а тя хукна насреща ми и ми подаде един куфар.
— Ето. В едри банкноти.
— Благодаря ти — казах. — Хайде да се сбогуваме, приятелко.
Двете се прегърнахме и се разплакахме.
— Лада, боже мой, желая ти щастие, ти си ми единственият близък човек на този свят.
— Дали пак ще се видим? — рекох аз. Таня подсмръкна.
— Поне ми напиши писмо, за да зная, че си жива. Хайде, тръгвай, стига толкова.
Таня остана далеч зад нас, а аз все си мислех за нея и плачех. Усетих, че Дима ме гледа, обърнах се и го попитах:
— Как си?
— Добре.
— Защо се държиш за гърдите?
— Ребрата ми са счупени.
— Господи! — възкликнах аз.
— Гледай пътя. Живя ли с Лома? Не ми отговаряй, зная.
— Дима…
— Замълчи. С мен ли ще дойдеш? — попита рязко той.
— Ще дойда. Ще дойда, Дима, ако ме вземеш. — Той се подсмихна, а аз бързешком заговорих: — Има неща, които не знаеш. Помниш ли онези пари, които пренасяше като куриер? Ето ги, в куфара са. Аз и Таня ги взехме.
— Разбрах, не съм чак толкова тъп. Че кой друг можеше да ги вземе?
— Ще ми простиш ли? — попитах плахо аз.
— Ти си глупачка, Лада. Но аз те обичам.
Отседнахме в Минск и си наехме стая в приличен хотел. През първите два дни излизахме от нея колкото да хапнем нещо, защото не можехме да се наприказваме и да се нагледаме един на друг. Сетне разговорите понамаляха, защото трябваше да решаваме по-сериозни неща. Парите, които бях взела със себе си, щяха да ни стигнат не за няколко месеца, а за няколко години, но работата не беше само в парите. Бъдещето ни изглеждаше смътно и някак безрадостно.
Шляехме се с часове из града и все по-често извръщахме очи един от друг. След две седмици честно признах пред себе си, че ми е страшно мъчно за родния ми град, за моя апартамент, за обикновените и скъпите вещи, с които бях свикнала, и най-вече — за Таня. Разбира се, аз и преди това си знаех, че без нея ще се чувствам самотна, но не предполагах, че ще ми липсва чак толкова много…
Пропъждах тези мисли от главата си, тъй като бях наясно, че дори ако реша да зарежа Дима, пътят ми назад е отрязан. Пък и не ми се искаше да зарязвам Дима, защото той нямаше никаква вина, че животът се бе отнесъл толкова сурово с нас, а ако трябваше да бъда справедлива, моята вина за това беше неизмеримо по-голяма. Така или иначе, аз бях нещастна и често плачех тайно от любимия си.
Една вечер той клекна до краката ми, хвана ръката ми и попита:
— Зле ли ти е с мен?
Изплаших се, прегърнах го силно и казах:
— С теб ми е хубаво, Дима. Само че много ме е страх. Всичко е толкова несигурно, толкова мътно.
Той започна да целува ръцете ми и да ме успокоява:
— Всичко ще бъде наред, Ладенце. Прояви още малко търпение. Всичко си имаме, и ръце — слава богу! — също, сега времената са други, нещата стават по-просто. Ще си намеря работа, ще си направим свой дом и животът ще се нареди. Само прояви още малко търпение, моля те.