Приключението на коледния пудинг

Внезапният въпрос накара Лили Маргрейв да подскочи.

— Моля? — заекна тя.

— В подобни неща човек търси хуманност, не мислите ли? — попита малкият човек. — Така както ми разказахте историята, възхитително сбито, представихте участниците в разигралата се трагедия като машини… кукли. Що се отнася до мен обаче, аз винаги търся човешката страна. Питам се този иконом… как казахте, че му е името?

— Казва се Парсънс.

— Та този Парсънс притежава качествата на хората от неговата класа и много твърдо ще се противопостави на полицията. Ще им разкаже колкото може по-малко и най-вече няма да спомене и дума за нещо, което би хвърлило сянка на съмнение върху членовете на семейството. Ще твърди упорито, че убийството е дело на някой разбойник или крадец. Да, лоялността на прислужниците е интересен обект на изследване. — Той се усмихна и продължи: — Междувременно всеки от семейството и прислугата е разказал каквото знае, господин Левърсън също. Той е обяснил, че се е прибрал късно и веднага си е легнал, без да се види с чичо си.

— Така каза.

— И никой не се усъмнил в думите му — промърмори Поаро, — с изключение на Парсънс, разбира се. После пристига инспектор от Скотланд Ярд, казахте инспектор Милър, нали? Познавам го. Срещали сме се един-два пъти. Той е от хората, за които се казва, че ровят до дупка. Да, познавам го. И проницателният инспектор Милър забелязва онова, което местният полицай не е доловил — че Парсънс е неспокоен и знае нещо, което не е споделил. И така той го притиска. По това време вече е ясно, че през онази вечер никой не е влизал с взлом в къщата и че убиецът трябва да се търси сред обитателите на дома. Парсънс е нещастен и уплашен, но чувства силно облекчение, когато изтръгват тайната от него. Направил е всичко, което е зависело от него да се избегне скандалът, но все пак има граници. Инспектор Милър изслушва разказа на Парсънс, задава един-два въпроса и прави някои проучвания. Версията, която си изгражда, е убедителна… много убедителна. По ръба на бюрото във високата стая са намерени отпечатъци от окървавени пръсти, и то на Чарлс Левърсън. Камериерката споменала на инспектора, че на сутринта след убийството водата в легена на господин Левърсън е била кървава. Той й обяснил, че се бил порязал. И наистина имал раничка на пръста си, но съвсем малка. Яката на официалната му риза била изпрана, но по ръкавите на сакото му са намерени следи от кръв. Нуждаел се е от пари, а ако сър Рубън умре, той ще наследи всичко. О, да, случаят изглежда напълно ясен, мадмоазел. — Той замълча и не след дълго продължи: — И все пак днес вие идвате при мен.