Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Нали не искате да кажете, че той сам се е намушкал? — избоботи недоверчиво Милър. — Глупости!
— О, не! Някой друг го е намушкал. Някой, който е знаел, че той е там. Било е убийство. Внимателно обмислено и преднамерено убийство. Помислете за персонажите в „Отело“. Мислете за Яго. Някой подличко трови съзнанието на Арнолд Клейтън. Намеци, подозрения… Честният Яго, верният приятел, мъжът, на когото винаги сте вярвали. И Арнолд Клейтън му е вярвал. Допуснал е да засилят ревността му, да я превърнат в мания. Дали идеята Арнолд да се скрие в раклата е лично негова? Може би е или по-вероятно така си е мислел. Всичко е планирано. Стилетът, тайно откраднат няколко седмици по-рано, е готов. Настъпва вечерта. Светлините са приглушени, грамофонът свири, две двойки танцуват. Единият гост се занимава със смяната на плочите. Намира се близо до испанската ракла и паравана. Да се скрие зад паравана, да вдигне капака и да нанесе удара… Дръзко, но много просто!
— Клейтън щеше да извика!
— Не и ако е бил упоен — обясни Поаро. — Според прислужника тялото е лежало така, сякаш мъжът е спял. Клейтън наистина е спял. Бил е упоен от единствения човек, който е могъл да го направи. Човекът, с когото е пийнал в клуба.
— Джок? — Гласът на жената се извиси като на изненадано дете. — Джок? Не и милият стар Джок! Че аз го познавам откакто се помня! Защо, за Бога, би…
Поаро се обърна към нея:
— Защо двама италианци се дуелират? Защо един младеж се застрелва? Джок Макларън е затворен човек. Вероятно се е обрекъл да бъде верен приятел на двамата със съпруга ви, но се появява майор Рич. Дошло му е много! Заслепен от омраза и страст, той планира перфектно убийство. Двойно убийство, защото е сигурно, че Рич ще бъде обявен за виновен. Така отстранява и Рич, и съпруга ви от пътя си. Убеден е, че най-сетне вие ще му обърнете внимание. Вероятно, мадам, щяхте да го направите… Нали?
Тя се бе втренчила в него, а в погледа й се четеше ужас… Несъзнателно промълви:
— Вероятно… аз… не зная…
Изведнъж инспектор Милър решително се намеси:
— Всичко това е много интересно, Поаро, но е само хипотеза, нищо повече. Нямате никакви доказателства. Може да няма и частица истина.
— Истина е.
— Но нямате доказателства. Няма за какво да се хванем.
— Грешите. Струва ми се, че ако го разкажете на Макларън, той ще си признае. Искам да кажа, ако ясно му дадете да разбере, че госпожа Клейтън знае… — Той замълча и след малко добави: — Защото щом го разбере, ще осъзнае, че е загубил… Перфектното убийство е било напразно.
Онеправданият
Лили Маргрейв свали с нервен жест ръкавиците и ги сложи на коляното си. После вдигна очи към седналия на един голям стол срещу нея човек.
Беше чувала за мосю Еркюл Поаро, известния детектив, но за пръв път го виждаше.
Смешният му, почти нелеп вид я разочарова. Възможно ли беше този смешен малък човек с яйцевидна глава и огромни мустаци наистина да върши онези невероятни неща, които му се приписваха? В момента заниманието му й се стори прекалено детинско. Подреждаше малки цветни дървени кубчета едно върху друго и изглежда бе много по-заинтригуван от тях, отколкото от историята, която тя му разказваше.
Но когато тя замълча, той рязко вдигна глава и я погледна.
— Моля ви, мадмоазел, продължете. Слушам ви. Уверявам ви, че наистина ви слушам много внимателно.
Сетне отново се зае да подрежда малките кубчета едно върху друго. Момичето продължи да разказва. Беше тъжна история, наситена с насилие и страх, но гласът й беше спокоен и безизразен, а монологът й бе лишен дори от сянка на хуманност.
Най-сетне тя завърши.
— Надявам се — добави нетърпеливо, — че разказах всичко доволно ясно.
Поаро закима енергично, после бутна с ръка дървените кубчета и те се разпиляха по масата. Облегна се назад на стола си, събра върховете на пръстите си и с поглед вперен в тавана, изложи кратко резюме на разказа й.
— Сър Рубън Астуел е бил убит преди десет дни. Онзи ден, в сряда, племенникът му Чарлс Левърсън е бил арестуван от полицията, фактите срещу него, доколкото вие сте запозната, са следните — моля поправете ме, ако греша, мадмоазел — сър Рубън седял до късно в своята светая светих, тоест високата стая. Господин Левърсън се прибрал късно, като си отключил със свой ключ. Икономът, чиято стая е точно под високата стая, го е чул да се кара с чичо си. Кавгата завършила с внезапен удар като от хвърлен стол и сподавен вик. Икономът се разтревожил и решил да стане, за да види какво става. Но няколко секунди по-късно чул господин Левърсън да излиза от стаята, подсвирквайки си весело. Ето защо се разколебал и останал в леглото. На другата сутрин една от прислужничките открила сър Рубън мъртъв до бюрото му. Бил е ударен отзад по главата с нещо тежко. Както разбирам, икономът не е съобщил веднага на полицията какво е чул. Мисля, че е нормално, мадмоазел, а?