Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Майтапиш се. Запомнил си всичко това?
Били кимна.
— Ползите от класическото обучение, както вече имах случай да изтъкна. Част от прочутите монолози на Бейкън от „Gesta Grayorum“, книгата за гости на странноприемница „Грей“.
— Адски прочути, няма що — засмя се Фин.
— Виж — каза Били и посочи.
Над вратата, там където стената и таванът се срещаха, в мазилката беше издълбан надпис на латински:
— Fugio ab insula opes usus venti carmeni — прочете Фин. — Избягай от моя остров на съкровищата… и нещо за някакъв вятър… venti.
— По-скоро: „Избягай на моя остров на съкровищата върху криле от музика“ — преведе веднага Били.
В центъра на стаичката имаше маса с много стара и прашна покривка, на която бяха подредени големи раковини и половин дузина медни навигационни инструменти, сред които и един астролаб, предшественикът на секстанта. Имаше и подвързана с телешки бокс книга, същата, която Вилем ван Боегарт държеше в ръка на портрета. Подпряна небрежно на масата, сякаш оставена там преди минути, стърчеше рапирата с извита дръжка, която холандецът беше държал в другата си ръка. Фин отново усети студените тръпки по гръбнака си. Призрачното присъствие на мъжа от картината беше толкова силно, сякаш той всеки миг щеше да влезе в стаята и да се представи на гостите си. Фин погледна несъзнателно през рамо към отворения вход.
— Сбирка от всички неща, които е видял по време на пътешествията си — отсъди Били. Пристъпи към масата и взе подвързаната с телешка кожа книга. — Това е рутер — каза той и прелисти на следващата страница. — И е на английски.
— Какво е рутер и защо е на английски? — попита Фин.
— Рутер е книга за навигация по инструменти, без ориентиране по звездите — обясни Били. — Изчисляваш следващата точка по пътя си въз основа на предишна точка, като включваш в уравнението скоростта, изминалото време и курса. Нещо подобно на играта заек и хрътки. Rutter е холандската дума. На френски се изписва routier. Капитаните са определяли по този начин курса си, когато не е имало свестни карти.
— А защо е на английски?
— Това е част от традицията на фамилията Боегарт. Децата били пращани задължително в училище „Шерборн“ в Дорсет, а след това в Кеймбридж. Както стана и с мен. — Той се усмихна. — Само дето аз бях черната овца и продължих обучението си в Оксфорд вместо в Кеймбридж. Така се е пръкнал и английският клон на семейството.
— Пак опираме до Кеймбридж значи — отбеляза Фин.
— По онова време е било логично да се пише на английски — продължи Били. — Рутерите са стрували тежестта си в злато. Холандските търговци не са искали конкуренцията им да знае къде отиват, затова да пишеш на английски било като да пишеш с шифър. Малцина можели да пишат, още по-малко на чужд език. — Прелисти книгата и се зачете. — Мили боже — прошепна след малко. — Това е рутерът на Ван Боегарт от първото пътуване на „Vleigende Draeack“ — „Летящият дракон“. — Прочете от първата страница: — „Това е пътуване в търсене на скритите острови и тайната на Бао Це Ту, Леопардовия цар.“
— „Vleigende Draeack“ — каза Фин. — Корабът от картината.
— Тази книга е нещо като карта на съкровище — възкликна развълнувано Били и прехвърли няколко страници. — Невероятно!
— Какви са тези скрити острови? — попита Фин. — Съществуват ли наистина?
— Според книгата — да — каза Били и размаха подвързаното с кожа томче. — Те са легенда, нещо като Невърленд в историята за Питър Пан. Острови някъде в Китайско море с лъвове, тигри, слонове и всякакви други твари.
— А този Леопардов цар с китайското име?
— Бао Це Ту. Китайският Марко Поло, който открил Извора на младостта на един от скритите острови и откраднал съкровището на императора.
— И Вилем ван Боегарт е намерил съкровището, така ли?
— Поне така твърди легендата — сви рамене Били.
— Ти вярваш ли? — полюбопитства Фин.
Били се пресегна към една от витринките и взе кървавочервен кристал с неравна форма. Беше голям колкото кокоше яйце.
— Ако това е рубин, може би наистина го е намерил.
— И какво ще правим ние сега, или няма нужда да питам?