Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Ето — каза Фин. — Ако се съди по разположението на прозорците на втория етаж, този с рисуваното стъкло не се вижда отвътре. Освен ако не го търсиш. А коминът явно е с декоративна функция, защото под него не видяхме огнища, нито камини.
— А прозорците на втория етаж под комина?
— Тайна стая — обяви Фин.
— Гениално — възкликна Били.
Върнаха се в къщата и преди да се качат горе, Фин измери с крачки разстоянието от вратата до стълбището.
— Двайсет и пет крачки — каза тя.
Качиха се на втория етаж и тя измери отново разстоянието, но в обратна посока. Двайсет и петата крачка ги отведе пред голям гардероб с пищна дърворезба, вграден в дъното на коридора.
— Да си чела нещо от К. С. Луис, когато си била малка? — попита Били.
— Имаш предвид „Лъвът, вещицата и дрешникът“? Разбира се.
Били отвори вратата на гардероба. Също като дрешника от книгата и този беше пълен с тежки зимни палта. Той ги избута настрани и плъзна длани по задната стена на гардероба.
— Трябва да има някакъв механизъм. — Пръстите му напипаха малка изпъкналост в горния десен ъгъл. Натисна силно и се чу ясно доловимо изщракване. Задната стена на гардероба поддаде под натиска на ръката му. — Готово. — Били се мушна между палтата, Фин го последва нетърпеливо. Гърбът на гардероба се завъртя и те се озоваха в малка прашна стая.
Фин усети да я побиват тръпки. Вляво видяха високия тесен прозорец с познатия фамилен герб на Боегарт. Слънчев сноп прогаряше рисуваното стъкло, разкриваше танца на прашинките и се изливаше в златна локвичка върху стария палисандров паркет. Тръпките се превърнаха в ледени пръсти по гръбнака й — стоеше на същото място, където Рембранд Ван Рейн е разпънал статива си преди триста години, за да нарисува портрета на богатия търговец и пътешественик Вилем ван Боегарт. Усещането за майстора художник и неговия модел беше толкова силно, че въображението й само нарисува сцената — Рембранд с четките и палитрата, търговецът — висок, самоуверен, изпъчил гордо снага до стената, вълшебната златиста светлина се процежда през цветното стъкло и се спуска по раменете им като благословия. Нови тръпки полазиха по гърба й — стори й се, че стои на педя от призрака на Рембранд, а бледата му сянка все още потрепва под милувката на слънцето.
— Виж вратата — тихо каза Били.
На десетина крачки от тях, в дъното на малката стая, имаше тежка дъбова врата с големи панти и орнаментирана ключалка.
— На картината не се вижда, защото е скрита зад драперията — досети се Фин. — Ван Боегарт не е искал да издава съществуването й. — Прекоси малката стая и дръпна резето. То изстърга силно и вратата се отвори. Фин пристъпи във втората тайна стая и зяпна. — Майко мила! — прошепна тя.
13.
— Прилича на антикварно магазинче — каза Били.
Малката стая беше буквално претъпкана с лавици, ниши, масички и витрини, всички те отрупани с достойна за музейна изложба колекция без никаква система в подредбата. Пълни с раковини дървени кутии стояха до хербаризирана под стъкло пеперуда, чиито крила в кехлибарено и червено бяха големи колкото мъжка длан.
На една от лавиците имаше буркан с мумифицирана глава — човешка или на голям примат. Имаше и колекция от стъклени очи. И провесен от тавана алигатор. В ъгъла бяха подпрени огромни извити бивни на нарвал заедно с десетина ръждясали харпуна. Погледите им попаднаха на индийска чалма, на някакъв камък с ярка фасетка, десетина скелета на различни животни, мумифицирани прилепи в полет, прашна едноока котка и безумната комбинация от свързаните тела на огромна риба и маймуна.
Имаше представители на всички светове — растителен, животински и минерален; имаше дори абстракции като половин дузината дървени модели на изчанчени геометрични фигури. Нямаше и един сантиметър незаета повърхност. Дори стените и таванът на малкото помещение бяха шедьоври на мазаческото изкуство, изпъстрени със сложни модели на цветя, плодове, животни и птици — удивителен снежнобял фон за великолепното безумие на стотиците експонати и реликви.
Били се изкашля и цитира:
— „Просторен, дори огромен кабинет и в него всичко рядко по своята материя, форма или движение, което човешката ръка, посредством изразните средства на изкуство или механика, е създала; всичко, що е плод на шанса, безумието или случайността; всичко, което Природата е вдъхнала в неща, които се стремят към живот и могат да бъдат събрани, класифицирани и пазени.“ Сър Франсис Бейкън, 1594 година.