Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Тя отново свали наметалото на Ерик и каза на Ру.
— Туниката трябва да се махне. Помогни ми.
Той помогна на Ерик да коленичи, а жената надигна долнището на туниката и я измъкна през главата му. Ерик легна отново; цялото му тяло плуваше в пот; дишаше учестено като че ли беше вършил тежка работа часове наред. Тя докосна раната и младият ковач изръмжа през зъби от болка.
— Ти си глупак, Ерик фон Даркмоор. Още два-три дни и щеше да умреш от отравяне на кръвта.
Ру пак огледа жената и си помисли, че е красива, но нещо много странно в поведението й го караше да мисли за нея като за далечна, недостъпна красота.
— Къде е Герта? — тихо попита Ру.
— Пратих я да отиде да свърши една работа — беше отговорът.
— Коя си ти?
— Казах ти да мълчиш, Ру Ейвъри. Трябва да се научиш, че има време за говорене и време за слушане, и да разбереш кога кое време е. Когато имаш нужда да кажеш нещо, можеш да ме наричаш Миранда.
После се зае с Ерик. Отнякъде в разбутаната хижа измъкна чанта, от която извади малък мускал, отвори го и изля съдържанието му върху раната. Младежът отново изръмжа, после се отпусна. Тя отпуши едно шише и каза:
— Изпий това.
Ерик отпи и се намръщи.
— Горчиво е.
— Не толкова, колкото неизбежната смърт — каза Миранда.
После бързо продължи обработката на раната, наложи я с билки и я превърза. Когато привърши, Ерик вече спеше. Без да каже нито дума, тя стана и излезе от хижата.
Ру погледа няколко минути как раненият спи, след това стана и надзърна навън. Не се виждаше никой и той се престраши да излезе.
Огледа се и видя само пещта за дървени въглища да пуши и край нея да се търкалят няколко цепеници.
— Здравей, сладур! — отекна прегракнал глас зад него и Ру подскочи. Обърна се и видя Герта — приближаваше се с наръч дърва в ръце.
— Къде е тя?
— Коя?
— Миранда.
— Миранда? — Герта спря и го погледна озадачено. — Не познавам никаква Миранда. Когато войниците си тръгнаха, отидох да взема още дърва за горене. Не съм виждала никаква Миранда.
— Млада жена, висока ей толкова. — Той вдигна ръката си по-високо от своята глава. — С тъмна коса, много красива. Влезе в хижата и оправи раната на Ерик.
— Красива, казваш? — Герта се почеса по брадичката. — Мисля, че си сънувал, момче.
Ру пристъпи към малката хижа, дръпна завесата настрани и каза:
— И това ли съм сънувал? — И посочи превръзката на рамото на Ерик.
— Много странно! — Герта зяпна. — Нали така, сладък? — Тя помълча малко. — Пак тия номера на странните горски същества. Може би е била от онези елфски създания, за които сигурно си чувал, или може би някой дух.
— Беше най-истинският дух от плът и кръв — каза Ру, — който си виждала. И не приличаше на елф, поне както са ми ги описвали.
Погледна Герта и видя, че тя се усмихва; после изражението й стана навъсено.
— По-добре е някои загадки да не се ровят. Аз трябва да се оправям с дървените въглища, а ти по-добре влез и си почини. Май имаше нещо за хапване вътре.
Ру почувства, че умората го поваля.
— Няма да е зле да си почина — промърмори той. Мисълта да яде от храната на Герта не събуди никакъв апетит у него, но сънят беше добре дошъл. Той влезе в колибата и се изненада, че вече не усеща смрад. Е, може би вече бе свикнал с нея.
Легна и бързо заспа. Обгърнаха го странни звуци, които не можеше да определи. Заспа много дълбок, почти летаргичен сън.
Някакви щракащи звуци накараха Ру да седне и да махне няколкото листа от лицето си. Огледа се, после погледна нагоре и откри виновника за внезапното стряскане — една катеричка, която отчаяно оспорваше правото им да лагеруват под нейното дърво. Преди да може да я види достатъчно добре, тя изчезна в хралупата си.
Бяха на открито. Ерик спеше до него, покрит с чисто одеяло, гърдите му се надигаха и спадаха равномерно, цветът на лицето му беше добър. Ру погледна и видя, че и той е бил защитен от нощния хлад с дебело одеяло; след миг видя и на какво са почивали главите им.
Възглавниците им бяха две нови пътни торби. Старата му торба бе изчезнала и той бързо отвори новата, уплашен, че са го ограбили. Вътре откри нова наметка и панталони, чисто бельо и чорапи, а на дъното видя кесията си. Бързо преброи парите и остана доволен, че всичките му двайсет и седем златни лири и шестнайсет сребърни монети са си на място.