Разрушителят на светове

Едва щом бяха влезли в залата, и Дахно веднага беше разпознат и упътен към една маса, на която спокойно можеха да се разположат и шестима.

— Хайде сядай и се настанявай — предложи Дахно на Блейс, — поръчай на сервитьора каквото искаш, но имай предвид, че доста време ще прекараме тук. Яденето и пиенето са между другото.

Сервитьорът вече идваше, и Дахно отново си поръча тъмна бира, а Блейс се ограничи с плодов сок. За всеки случай той реши да бъде много внимателен, да следва съветите на брат си, да си седи кротко и да наблюдава как ще се развият събитията.

Не минаха и пет минути, и един висок, спретнат и доста елегантно облечен човек към шестдесетте се настани без разрешение на масата им. Държеше в ръка чаша с някакво синкаво питие.

— И така, ние сме в задънена улица — каза той на Дахно, отпи глътка от чашата си и замлъкна, гледайки с подозрение Блейс.

— Вие знаете правилото ми — пред всеки, който седи на тази маса, спокойно можете да говорите каквото искате. Ако случая не е такъв, то още с пристигането си щях да разкарам всеки страничен човек от тази маса — отговори на погледа му Дахно.

— Е, щом е така, добре — но в гласа на госта все още се долавяше съмнение, — добре, аз изгубих маса време в разговори с членовете на Палатата, но се страхувам, че няма да можем да получил четиристотин и седемнадесет Б.

— А кой стои зад всичко това? — поинтересува се Дахно.

— Всъщност, само пет души — Петте сестри, и по-точно този въпрос те са единодушни. Привърженици са на разширението на търговията с другите светове, независимо от това, за чия сметка ще стане това. Те гонят само печалбата и премахването на ограниченията върху някои забрани смятат за богоугодно дело. — Той безпомощно сви рамене. — Надявам се, че вие ще можете да измислите нещо.

— Например? — попита Дахно.

— Не знам. — Възрастният господин отново сви рамене. — Ненапразно ви наричат Златното Ухо…

— Добре — кимна Дахно, — ще помисля върху това. Може и да намеря начин да ги съборя. Ако измисля нещо, ще ви се обадя.

— Благодаря ви. — Гостът се надигна и си тръгна. Почти веднага мястото му зае средно висок тъмнокос човек, около трийсетинагодишен, с надменно лице и живи кафяви очи. Сядайки, той се вторачи в Блейс, но не каза нищо.

— Вие знаете правилата ми — повтори Дахно.

Човекът го погледна в упор.

— Да, разбира се — рязко произнесе той, и Блейс си помисли, че не толкова се заяжда, колкото се опитва да прикрие по този начин неувереността си. После продължи: — Мисля, че ме търсят.

— Кой? — попита Дахно.

— Бомбай — отговори човекът.

Блейс с любопитство го погледна. Единственото име Бомбай, за който се сещаше, беше на град, намиращ се на Старата Земя, пристанище в югоизточния край на полуостров Индустан. Значи този Бомбай навярно беше наименованието на някаква местна компания или концерн.