Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Гийом от Иудовия род за истински кръвен потомък на цар Давид от наследниците деспосини.
Повече от 300 години по-късно Давидовата династия все още съществувала в Септимания, макар че
кралството вече не било автономно. През 1144 г. английският монах Теобалд от Кеймбридж написал:
Старейшините и равините на евреите, които живеят в Испания, се събират в Нарбон,
където царското потомство живее и се радва на голяма почит.
През 1166 г. летописецът Бенджамин от Тудела съобщава, че някои властващи Давидови потомци все
още притежават значителни имоти:
Нарбон е древен град от Тората.. Там има мъдреци, богаташи и принцове, начело на
които стои Калонимус, син на великия блаженопочивш принц Тодрос, потомък на
Давидовата династия, както е посочено в родословното му дърво. Той притежава
наследствени имоти и други земи от владетелите на страната и никой не може да му ги
отнеме.
Междувременно монасите касианити продължили да бдят в Сен Максимен ла Сент Бом, но през ХI
в., когато се заговорило, че гробницата на Мария е празна, бил пуснат един фалшив слух. Според него
Жерар дьо Русийон, управителят на Прованс, бил отнесъл мощите на Мария на друго място, в абатството
Везле, където се пазели в източната част на църквата под главния олтар.
Епископът на Отун и Везле се притеснил, че заради този фалшив слух любимото му деветвековно
абатство може да се превърне в обект на недопустим интерес, поради което отправил молба до Светия
престол в Рим да предприеме мерки, за да го предотврати. За негова изненада обаче папа Паскал II се
въодушевил от идеята за нов център на поклонение. Дори през 1096 г. разпоредил старата църква на
абатството да се превърне във великолепна базилика. След това, през 1103 г., с нарочна папска була било
оповестено новото място за поклонение и се приканили всички католици да се стекат във Везле. Мястото
добило такава популярност, че през 1147 г. крал Луи VII, кралица Елеонора и св. Бернар от Клерво
проповядвали за Втория кръстоносен поход от базиликата във Везле, където се стекло стохилядно
множество. От този ден почитта към Мария Магдалина се свързвала неотменно с кръстоносните кампании
и през 1190 г. Филип Август и Ричард Лъвското сърце от Англия обявили във Везле Третия кръстоносен
поход, който бил посрещнат с огромен ентусиазъм.
Чак през 1254 г. крал Луи IХ започнал да се пита какви доказателства има, че мощите на Мария са
във Везле. Епископът на Отюн (който управлявал манастира по онова време) категорично отричал някога
да са ги получавали. Разбира се, Луи открил, че слухът е абсолютно неоснователен и заедно със Сир дьо
Жоанвил веднага потеглил за Сен Максимен ла Сент Бом, където все още имало монаси. Сир дьо Жоанвил
написал в мемоарите си:
Отидохме да почетем Благословената Магдалина в Екс ан Прованс, който се намира на
един ден път. Бяхме в манастира Бом, който се намира на един стръмен чукар, и където се
говори, че св. Магдалина била живяла дълго в отшелничество.
ГОТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО
Крал Луи бил вбесен, че неговите предшественици, заедно с кръстоносците от Светите земи и св.
Бернар, абат на Клерво – светец-покровител и защитник на рицарите от Храма на Соломон, - са били
подведени по този начин. От доминиканските хроники става ясно, че той решил да изясни нещата, макар и
на този късен етап. Заел се с това дело заедно с племенника си Шарл, принц на Салерно и граф на Прованс,
който по-късно станал крал Шарл II на Неапол и граф на Анжу. За първоначалното разследване на Шарл се
разказва следното:
Той отишъл в Сен Максимен без всякаква парадност, придрежун от няколко
благородника от неговата свита, и след като разпитал монасите и старците, на 9 декември
1279 г. направил изкоп в старата базилика на Касиан.
След това е записано, че девет дни по-късно, на 18 декември, по съвет на монасите Шарл влязал в
гробницата на св. Сидоний. В присъствието на крал Луи, епископите на Арл и Екс, неколцина прелати и
други принцът счупил печатите на саркофага и го отворил. Сетне пред всички свидетели свалил
цилиндричната кутия от ронещ се корк и извадил един пергамент, който бил поставен в гроба от
касианитите преди толкова време, и го прочел: