Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
рите на Западна Вирджиния, означаваше приятно „пладне“ за
онези, които живееха по вампирското разписание. Лиса из-
89
р и ш е л м и й д
гледа косо Ейб. Очите ѝ, привикнали със слабата светлина,
без затруднение видяха ярко зелената му риза под бежовото
спортно сако. И сляп би я забелязал.
Лиса се намръщи, подразнена от привидното му безгри-
жие. Това беше негов навик – да бъбри за незначителни неща,
преди да премине на по-зловещи теми.
– Не сме тук, за да си говорим за времето.
– Само се опитвам да бъда любезен. – Ейб млъкна, когато
две момичета морои минаха покрай тях. – Предполагам, че
малката ви среща е минала добре? – попита, след като те се
отдалечиха достатъчно, за да не могат да го чуят.
– Чудесно – отвърна приятелката ми, без да си направи
труда да го осведоми за „безразсъдното привличане“. Знаеше,
че той е загрижен единствено съучастниците им да не бъдат
заподозрени.
– Сега пазителите разпитват Еди – обади се Кристиан. – А
по-късно искат да говорят с мен, но мисля, че с това нещата
ще приключат за нас.
Лиса въздъхна.
– Честно казано, имам чувството, че разпитът беше лесна-
та част в сравнение с това, което предстои. – Имаше предвид
откриването на истинския убиец на Татяна.
– Всяко нещо с времето си – измърмори Ейб. – Няма сми-
съл да позволяваме на трудностите да ни объркат и обезкура-
жат. Просто караме нещата подред.
– Тъкмо това е проблемът – заяви Лиса, като изрита ядно
едно клонче, паднало върху каменистата пътека пред нея. –
Нямам представа откъде да започна. Който и да е убил Татя-
на, се е постарал да прикрие идеално следите си и да насочи
всички подозрения към Роуз.
– Всяко нещо с времето си – повтори баща ми.
Говореше с този негов потаен маниер, който понякога ме
дразнеше, но според Лиса днес беше направо вбесяващ. До-
сега цялата ѝ енергия бе насочена към това, да ме измъкне от
затвора и да бъда отведена някъде, където ще съм в безопас-
ност. Това бе целта, която определяше действията ѝ и ѝ дава-
ше сили да издържи на всичко след бягството ми.
Сега, след като част от притеснението ѝ бе намаляло, на-
90
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
прежението започваше да си казва думата. Усетил тревогата
ѝ, Кристиан обви ръка около раменете ѝ. Обърна се към Ейб
с необичайно сериозно изражение.
– Ти имаш ли някакви предложения? – попита го. – Със си-
гурност не разполагаме с никакво достоверно доказателство.
– Разполагаме с логични предположения – отвърна Ейб. –
Като например това, че който и да е убил Татяна, е имал сво-
боден достъп до частните ѝ покои. Списъкът не е много дълъг.
– Но не е и къс. – Лиса започна да брои на пръсти. – Кралска-
та охрана, приятелите ѝ и семейството ѝ... и това при положе-
ние, че никой не е подправил списъка на пазителите с посетите-
лите ѝ. А доколкото знаем, някои посетители изобщо не са били
регистрирани. Сигурно постоянно е имала тайни бизнес срещи.
– Едва ли е имала бизнес срещи в спалнята си по нощни-
ца – възрази Ейб. – Разбира се, предполагам, че това зависи от
естеството на бизнеса.
Лиса се препъна, когато осъзна нещо.
– Амброуз.
– Кой?
– Той е дампир... много красив. Двамата с Татяна са били, хм...
– Имали са връзка? – довърши Кристиан с усмивка, а въ-
просът му прозвуча като отглас от разпита.
Сега Ейб рязко спря. Лиса също и тъмните му очи срещна-
ха нейните.
– Виждал съм го. Прилича на онези секси чистачи на ба-
сейни.
– Той е имал достъп до спалнята ѝ – уточни Лиса. – Но
просто не мога... не зная. Не си го представям като убиец.
– Външният вид често лъже – изтъкна Ейб. – В заседател-
ната зала изглеждаше доста заинтересован от Роуз.
Лиса го изгледа изненадано.
– За какво говориш?
Ейб почеса брадичката си с жест на закоравял злодей.
– Той говори с нея... или ѝ даде някакъв знак. Не съм съв-
сем сигурен, но двамата сякаш си размениха нещо.
Умният, наблюдателен Ейб. Беше забелязал как Амброуз
ми дава бележката, но всъщност не бе разбрал какво точно
става.
91
р и ш е л м и й д
– В такъв случай би трябвало да поговорим с него – заклю-
чи Кристиан.
Лиса кимна. В гърдите ѝ се надигнаха объркани чувства.
Беше развълнувана от следата, но в същото време разстроена,
защото това означаваше, че любезният, нежен Амброуз може