Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
пазители, седнали зад една маса. Бях виждала единия, но не
се познавахме. Мисля, че фамилията му беше Стийл. Остана-
лите двама познавах добре. Единият беше Ханс Крофт, кой-
то ръководеше операциите на пазителите в кралския двор. До
него – за мое учудване – седеше Албърта, която бе начело
на пазителите и отговаряше за новаците в академията „Свети
Владимир“.
– Колко мило – изръмжа Ханс. – Цяла свита.
Кристиан бе настоял да присъства, докато разпитват Лиса,
а Таша бе настояла да придружи Кристиан. Ако Ейб бе знаел
точното време на разпита, навярно и той щеше да се присъе-
дини към групата, без съмнение следван от майка ми... Ханс
не бе осъзнал, че се е спасил на косъм от семейно парти.
Лиса, Кристиан и Таша седнаха срещу пазителите.
81
р и ш е л м и й д
– Пазител Петрова – поде Лиса, без да обръща внимание на
неодобрението на Ханс, – какво правите тук?
Албърта се усмихна леко на Лиса, но запази сдържаното си
професионално държание на пазител.
– Бях тук за погребението и пазител Крофт реши да чуе и
външно мнение при разпитите.
– Както и това на някой, който познава Хатауей и нейните,
ъ-ъ, близки – додаде Ханс. Той беше от тези, които пристъп-
ваха направо към същността. Обикновено поведението му ме
притесняваше – това бе обичайната ми реакция към повечето
авторитетни личности, – но аз уважавах начина, по който ръ-
ководеше операциите. – Тази среща беше определена само за
вас, принцесо.
– Ние няма да кажем и дума – заяви Кристиан.
Лиса кимна, а изражението ѝ остана спокойно и учтиво,
макар че в гласа ѝ се долавяше треперлива нотка.
– Искам да помогна... бях толкова... не зная. Толкова изу-
мена от всичко, което се случи.
– Не се съмнявам – промърмори Ханс сухо. – Къде бяхте,
когато статуите експлодираха?
– С погребалната процесия – отвърна тя. – Бях част от ес-
корта.
Пред Стийл имаше купчина документи.
– Вярно е. Има много свидетели.
– Много удобно. А след това? – продължи да разпитва
Ханс. – Къде отидохте, когато тълпата изпадна в паника?
– Върнах се в сградата на Кралския съвет. Там щяха да се
съберат всички и аз си помислих, че ще е безопасно. – Не
можех да видя лицето ѝ, но усещах, че се опитва да си прида-
де уплашено изражение. – Боях се, че нещата ще излязат от
контрол.
– Разполагаме със свидетели, които могат да го потвър-
дят – обади се Стийл.
Ханс забарабани с пръсти по масата.
– Предварително знаехте ли нещо за това? За експлозиите?
За бягството на Хатауей?
Лиса поклати глава.
– Не! Нямах никаква представа! Дори не съм и подозирала,
82
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
че е възможно да се избяга от килиите. Мислех, че се охраня-
ват много строго.
Ханс не обърна внимание на тънкия намек, че нещо в орга-
низацията му май куца.
– Но вие имате онази връзка, нали? Не сте ли разбрали
нещо през нея?
– Аз не мога да чета мислите ѝ – обясни Лиса. – Връзката е
едностранна. Само тя може да чете моите.
– Това – заговори най-после Албърта – е вярно.
Ханс не ѝ възрази, но беше ясно, че все още не е убеден в
невинността на приятелката ми.
– Нали осъзнавате, че ако се разбере, че укривате инфор-
мация или ѝ помагате, последствията за вас ще бъдат не по-
малко сериозни, отколкото за нея. За всички вас. Кралският
произход не може да спаси никого от обвинение в държавна
измяна.
Лиса сведе поглед, сякаш заплахата му я бе изплашила.
– Аз просто не мога да повярвам... не мога да повярвам, че
го е направила. Тя е моя приятелка. Мислех, че я познавам.
Не смятах, че е способна да извърши нещо такова... никога не
съм си помисляла, че ще убие когото и да било. – Ако не бяха
чувствата, които се предаваха по връзката, навярно щях да се
обидя. Макар да знаех истината. Тя се преструваше, опитваше
се да се дистанцира от мен. Умно поведение.
– Наистина ли? Защото до неотдавна вие се кълняхте наля-
во и надясно, че тя е невинна – изтъкна Ханс.
Лиса вдигна глава и очите ѝ се разшириха.
– И наистина мислех, че е! Но после... после чух за това,
което е причинила на онези пазители при бягството си... –
Този път тъгата ѝ не беше пълна преструвка. Трябваше да се
държи така, сякаш съм виновна, ала новината за състоянието