Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
на Мередит бе стигнала до нея – което наистина я бе шокира-
ло. Ставахме две, но поне сега знаех, че Мередит е добре.
Ханс продължаваше да е скептичен относно промяната у
Лиса, но не задълба повече.
– Ами Беликов? Вие се заклехте, че той вече не е стригой,
но очевидно с него също нещо не е наред.
Кристиан се размърда до Лиса. Като поддръжник на
83
р и ш е л м и й д
Дмитрий той също като нас се вбесяваше от подозренията и
обвиненията срещу него. Лиса заговори, преди Кристиан да
успее да каже каквото и да било.
– Той не е стригой! – Разкаянието ѝ заради мен бе изчезнало
и предишната страст, с която защитаваше Дмитрий, взе връх.
Не очакваше, че разпитът ще се отклони към него, беше се под-
готвила да брани мен и да отстоява алибито си. Ханс изглежда-
ше доволен от реакцията ѝ и я наблюдаваше внимателно.
– Тогава как ще обясните участието му?
– Не го е направил, защото е стригой – рече Лиса, опитвай-
ки се да се овладее. Сърцето ѝ бясно туптеше. – Той отново е
дампир. У него не е останало нищо от стригоя.
– Но той нападна доста пазители, при това не само веднъж.
Имах чувството, че този път Таша иска да се намеси и също
да защити Дмитрий, но вместо това само прехапа устни. На-
право не можах да повярвам. Озера обичаха да говорят какво-
то мислят, при това невинаги бяха тактични.
– Не го е направил, защото е стригой – повтори Лиса. – Освен
това не е убил никого от онези пазители. Нито един. Роуз е на-
правила това, което е направила... ами, не знам защо. Признавам, че тя мразеше Татяна. Всички го знаят. Но Дмитрий... казвам ви, че миналото му като стригой няма нищо общо с това. Той ѝ е по-
могнал, защото е бил неин учител. Мислел е, че е в беда.
– Поведението му е доста крайно за един учител, особено
такъв, който, преди да бъде превърнат в стригой, е бил извес-
тен с уравновесеността и благоразумието си.
– Да, но той не е мислел разумно, защото...
Лиса млъкна, внезапно уловена натясно. Явно по време на
този разпит Ханс твърде бързо бе осъзнал, че ако Лиса е за-
месена в неотдавнашните събития – а не мисля, че засега той
беше убеден в това, – тя щеше да има желязно алиби. Но раз-
говорът с нея му бе дал възможността да се опита да разнищи
една друга загадка: участието на Дмитрий. Дмитрий се беше
пожертвал, замесвайки се явно, въпреки че това означаваше
останалите отново да се изпълнят с недоверие към него. Лиса
смяташе, че ще ги накара да повярват, че действията му могат
да бъдат обяснени със закрилническия инстинкт на бивш учи-
тел, но очевидно не всички вярваха на тази теория.
84
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Той не е мислил разумно, защото... какво? – настоя Ханс
и впи остър поглед в нея. Преди убийството Ханс вярваше, че
Дмитрий наистина е станал отново дампир. Нещо ми подсказ-
ваше, че все още го вярва, но усещаше, че под носа му има
нещо голямо, което засега му се изплъзваше.
Лиса мълчеше. Не искаше останалите да мислят, че
Дмитрий е стригой. Искаше да повярват в силата ѝ да проме-
ня неживите. Но ако теорията, че Дмитрий е помогнал на своя
ученичка, не бе достатъчно убедителна, цялото недоверие мо-
жеше отново да изплува.
Когато вдигна очи към разпитващите я, приятелката ми
внезапно срещна погледа на Албърта. По-възрастната пази-
телка не каза нищо. Лицето ѝ оставаше неутрално, с харак-
терното за пазителите съсредоточено изражение. Освен това
излъчваше мъдрост и Лиса за кратко използва духа, за да види
аурата ѝ. Цветовете ѝ бяха добри, отчетливи, със силна енер-
гия. Можеше да се закълне, че видя в очите ѝ послание, мно-
гозначително проблясване.
Кажи им, изглежда гласеше посланието. Ще създаде про-
блеми, но няма да са толкова големи, колкото настоящите.
Лиса задържа погледа ѝ, питайки се дали не внушава собстве-
ните си мисли на Албърта. Нямаше значение на кого бе хрум-
нала идеята. Лиса знаеше, че е правилна.
– Дмитрий е помогнал на Роуз, защото... защото двамата
имаха връзка.
Както се бях досетила, Албърта изобщо не беше изненадана,
а по-скоро облекчена да чуе изречената истина. За разлика от нея
Ханс и Стийл бяха доста изненадани. На пръстите на ръката ми
се брояха случаите, когато бях виждала Ханс така шокиран.
– Като казвате, че са имали „връзка“, имате предвид... –
Млъкна, за да потърси подходящите думи. – Имате предвид,