Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
мата със Сидни ще трябва да ми помогнете.
96
Г л а в а 8
Оказа се, че съм сбъркала в предположението си, че
местната полиция се състои от един полицай и куче.
Когато с Дмитрий се върнахме при мотела, видях на
паркинга да проблясват червени и сини светлини и неколцина
зяпачи, които се опитваха да разберат какво става.
– Целият град се е изсипал тук – промърморих.
Дмитрий въздъхна.
– Не можа да се сдържиш да не кажеш нещо на служителя,
нали?
Спряхме на известно разстояние, скрити в сенките на една
порутена сграда.
– Реших, че това ще те забави.
– Сега ще забави всички ни. – Погледът му обходи сцената,
отбелязвайки всички подробности на фона на проблясващите
светлини. – Колата на Сидни я няма. Това поне е нещо.
Напереността ми от преди малко съвсем се стопи.
– Така ли? Току-що загубихме превоза си!
– Тя не би ни изоставила, но е достатъчно умна да се махне
оттук, преди полицията да почука на вратата ѝ. – Обърна се
и огледа единствената главна улица на града. – Да вървим. Тя
трябва да е наблизо, а има голяма вероятност полицията да
започне да претърсва наоколо, ако си мислят, че някакво без-
защитно момиче е било преследвано. – Тонът, с който изрече
„беззащитно“, бе достатъчно красноречив.
Дмитрий взе решение да се върнем на шосето, което ще
97
р и ш е л м и й д
ни отведе в града, предполагайки, че Сидни ще иска да се из-
мъкне час по-скоро оттук, след като бях провалила нашето
прикритие. Замесването на полицията бе създало известни ус-
ложнения, но не съжалявах за стореното. Бях развълнувана
заради плана, който ми бе хрумнал в гората, и както обикно-
вено нямах търпение да го реализирам. Ако бях допринесла да
се измъкнем от тази дупка, толкова по-добре.
За щастие инстинктите на Дмитрий се оказаха безпогреш-
ни. На около километър извън града видяхме хондата CR-V,
отбита в страничното платно. Двигателят бе изключен, свет-
лините угасени, но съвсем ясно видях номера от Луизиана.
Отидох до прозореца на шофьора и почуках по стъклото. Въ-
тре Сидни трепна. Свали стъклото и ме изгледа невярващо.
– Какво си направила? Няма значение. Не ми казвай. Кач-
вайте се.
Двамата с Дмитрий се подчинихме. Под неодобрителния ѝ по-
глед се почувствах като разглезено и невъзпитано дете. Тя запа-
ли двигателя, без да отрони нито дума, и подкара в посоката, от
която бяхме дошли. След известно време поехме по една малка
щатска магистрала, която ни отведе обратно на междущатската.
Доста обещаващо. Само че след като изминахме няколко кило-
метра, Сидни отново спря, този път до някаква тъмна отбивка.
Тя обърна колата, а след това се извърна и се втренчи в мен.
– Избяга, нали?
– Да, но ми хрумна една...
Сидни вдигна ръка, за да ме накара да млъкна.
– Не, недей. Не още. Иска ми се да беше предприела това
откачено бягство, без да привличаш вниманието на властите.
– На мен също – присъедини се Дмитрий.
Изгледах ги намръщено.
– Хей, върнах се, нали? – Дмитрий повдигна вежди, оче-
видно поставяйки под въпрос доколко е било доброволно. – И
сега зная какво трябва да направим, за да помогнем на Лиса.
– Това, което трябва да направим – поде Сидни, – е да на-
мерим безопасно място, където да останем.
– Просто ще се върнем в цивилизацията и ще си изберем
хотел. С рум сървис. Ще го превърнем в щабквартира, докато
работим върху следващия си план.
98
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Ние подбрахме специално града! – избухна Сидни. – Не
можем да отидем на някое случайно място – поне не наблизо.
Съмнявам се, че са обърнали внимание на регистрационните
номера, но могат да обявят за издирване този модел кола. След
като разполагат с описанията ни и това стигне до щатската
полиция, ще стигне и до алхимиците, а след това....
– Успокой се. – Дмитрий докосна ръката ѝ. Нямаше нищо
интимно в жеста, но усетих как в мен избухна завист, особено
след като съвсем наскоро бях влачена грубо през гората. – Не
сме сигурни, че всичко това ще се случи. Защо просто не се
обадиш на Ейб?
– Да – рече тя мрачно. – Точно за това си мечтая. Да му
кажа, че съм оплескала плана за по-малко от двадесет и чети-
ри часа.
– Добре – заговорих аз, – ако това ще те накара да се по-
чувстваш по-добре, и без това планът ще се промени...