Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
да е заподозрян.
– Аз ще се погрижа за това – заяви Ейб безгрижно.
Усетих как Лиса го погледна втренчено. Не можех да видя
изражението ѝ, но видях как Ейб отстъпи неволно крачка на-
зад, а в очите му се мярна едва доловим проблясък на изнена-
да. Дори Кристиан трепна.
– Ще дойда с теб, когато разговаряш с него – заяви прия-
телката ми със стоманена нотка в гласа. – Да не си посмял без
мен да прилагаш някой от онези откачени методи за разпит.
– Искаш да присъстваш на мъченията? – попита с обичай-
ната си безцеремонност набързо окопитилият се Ейб.
– Няма да има такива. Ще поговорим с Амброуз като циви-
лизовани хора, ясно ли е? – Тя отново впи поглед в него и на-
края баща ми сви примирено рамене, сякаш не беше нищо осо-
бено да бъде победен от момиче на половината на възрастта му.
– Чудесно. Ще го направим заедно.
Лиса прие с известно недоверие бързото му съгласие и той
навярно го усети.
– Ще сме заедно – рече Ейб, докато продължаваше да вър-
ви. – Моментът е подходящ – е, доколкото би могло – за раз-
пит. В кралския двор цари известен хаос заради избора на нов
монарх. Всички ще са заети, а и ще пристигнат нови хора.
Поривът на вятъра разроши косите на Лиса. Обещаната горе-
щина вече спускаше тежката си пелена и тя знаеше, че Ейб е прав
за изгрева на слънцето. Май не беше зле да си легне по-рано.
– Кога ще са изборите? – попита тя.
– Веднага щом се погрижат за вечния покой на Татяна. Тези
неща стават бързо. Всички имаме нужда от действащ парла-
мент. Тя ще бъде погребана утре в църквата с церемония и
служба, но няма да има друга процесия. Все още не са се съ-
взели напълно от последната.
Почувствах се донякъде виновна, че Татяна нямаше да по-
лучи полагащото ѝ се кралско погребение, но ако това озна-
92
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
чаваше да се открие истинският ѝ убиец, смятам, че тя щеше
да е съгласна.
– След като я погребат и започнат изборите – продължи
Ейб, – всички кралски семейства, които желаят, ще могат да
излъчат кандидат за короната – и разбира се, ще го направят.
Никога не сте присъствали на избор на монарх, нали? Интере-
сен спектакъл е. Разбира се, преди гласуването всички канди-
дати ще бъдат подложени на изпитания.
Имаше нещо застрашително в начина, по който произнесе
думата „изпитания“, но мислите на Лиса се бяха отнесли дру-
гаде. Татяна беше единствената кралица, която тя познаваше,
и осъзнаването, че ще се промени изцяло режимът на кралско-
то управление, ѝ подейства разтърсващо.
– Един нов крал или кралица могат да променят всичко – за
добро или лошо. Надявам се да изберат добър монарх. Може
би някой от семейство Озера. От хората на Таша. – Погледна с
надежда към Кристиан, който само сви рамене. – Или Ариана
Шелски. Харесвам я. Не че има значение кого харесвам аз –
додаде Лиса горчиво. – Като се има предвид, че нямам право
да гласувам. – Гласовете на Кралския съвет бяха решаващи за
победителя на изборите, така че тя отново бе изключена от
законния изборен процес на мороите.
– Около номинациите ще има много работа – обясни Ейб,
подминавайки последния ѝ коментар. – Всяко семейство ще
иска да излъчи някого, който ще защитава интересите му, но
и в същото време да има реални шансове при гласуването...
– Оох!
Бях изтръгната рязко от пресметливия свят на политиката
на мороите и безпощадно запратена обратно сред пущинака
на Западна Вирджиния. Нещо твърдо и всепомитащо ме тръш-
на връз коравата земя. Листа и клони одраскаха лицето ми.
Силни ръце ме задържаха долу и гласът на Дмитрий заговори
в ухото ми.
– Трябваше просто да се скриеш в града – рече, леко разве-
селено. Тежестта му и положението ми правеха всяко движе-
ние невъзможно. – Там щеше да бъде последното място, къде-
то щях да те търся. Вместо това знаех точно къде ще отидеш.
– Няма значение. Не се прави на такъв умник – процедих
93
р и ш е л м и й д
през стиснати зъби, опитвайки се да се измъкна от хватка-
та му. По дяволите! Беше умен. И отново близостта му ми
действаше объркващо. Преди малко и на него изглежда му бе
подействала по този начин, но очевидно бе научил урока си. –
Просто си имал късмет с предположението, това е всичко.
– Нямам нужда от късмет, Роза. Винаги ще те намеря. Така