Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
в отговор и в следващия миг го повикаха в стаята за разпити.
Лиса се притесняваше за него, но аз знаех, че самоконтро-
лът му на пазител ще му помогне да се придържа към тяхната
версия. Едва ли щеше да пролее няколко сълзи като Лиса, но
87
р и ш е л м и й д
не по-зле от нея щеше да се престори на шокиран от моето
„предателство“.
Когато излязоха от сградата, Таша се раздели с Кристиан и
Лиса, като преди това ги предупреди да са много внимателни.
– Засега се измъкнахте невредими от тази история, но не
мисля, че пазителите изцяло са ви оневинили. Особено Ханс.
– Хей, мога да се погрижа за себе си – заяви Кристиан.
Таша завъртя очи.
– Да. Виждам какво става, когато ви оставят да правите
каквото ви хрумне.
– Хей, не се вкисвай само защото не сме ти казали! – въз-
кликна Кристиан. – Нямахме време, а и не биваше да замес-
ваме твърде много хора. Освен това ти вече достатъчно си
участвала в откачени планове.
– Вярно е – призна леля му. За нея едва ли можеше да се
каже, че е модел за подражание, когато ставаше въпрос за
спазване на правилата. – Просто всичко се усложни прекалено
много. Роуз е бегълка. А сега и Дмитрий... – Въздъхна и няма-
ше нужда да довърши, за да се досетя какво мисли. В очите ѝ бе
стаена тъга, която ме накара да се почувствам виновна. Също
като всички нас, Таша искаше да се възстанови репутацията
на Дмитрий. С освобождаването на заподозрената убийца на
кралицата шансовете му отново да бъде приет, бяха сериозно
намалели. Аз наистина исках той да не се бе замесвал и се
надявах настоящия ми план за бягство да сработи.
– Всичко ще се оправи – увери я Кристиан. – Ще видиш. –
Въпреки думите си обаче не изглеждаше чак толкова уверен
и Таша му се усмихна леко, а в очите ѝ блеснаха развеселени
пламъчета.
– Просто бъдете внимателни. Моля ви. Не искам и вие да
се озовете в затворническа килия. Нямам време за посеще-
ния в затвора след всичко, което става наоколо. – Развеселе-
ните пламъчета угаснаха и природата ѝ на прям активист взе
връх. – Както знаеш, членовете на семейството ни се държат
абсурдно. Можеш ли да повярваш, че са готови да предложат
Езмънд като наш представител за претендент за трона? Мили
Боже! Тук се случват трагедия след трагедия. Можем поне да
се опитаме да спасим нещо в цялата тази бъркотия.
88
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Не мисля, че познавам Езмънд – отбеляза Кристиан.
– Глупак – заяви тя безцеремонно. – Имам предвид него, а
не теб. Някой ще трябва да вразуми роднините ни, преди да се
изложат.
Кристиан се ухили.
– Чакай да позная. Ти си тази, която ще се нагърби с тази
тежка задача, нали?
– Разбира се – отвърна тя и очите ѝ блеснаха дяволито. –
Вече съм направила списък с идеалните кандидати. Семей-
ството се нуждае само от малко убеждаване, за да прозре кол-
ко са идеални.
– Щях да им съчувствам, ако досега не се бяха държали
като задници с нас – отбеляза Кристиан, докато гледаше как
леля му се отдалечава. След всичките тези години позорът от
избора на родителите му да станат стригои все още тегнеше
над семейството. Таша се бе примирила с това – въпреки оп-
лакванията си – за да може да участва във важните решения
на рода. Кристиан не бе проявил подобно великодушие. Беше
достатъчно ужасно да се отнасят към него с много по-малко
уважение, отколкото към останалите морои, да му бъде отка-
зано да има пазители, както и други предимства, от които се
ползваха останалите морои с кралски произход. Но да бъде
презиран от собственото си семейство? Това беше особено
тежко. Той не желаеше да го приеме.
– В крайна сметка те ще се разберат – рече Лиса по-опти-
мистично, отколкото се чувстваше.
Кристиан преглътна отговора си, когато към тях се при-
съедини нов спътник: баща ми. Внезапната му поява стресна
приятелите ми, но аз не бях изненадана. Той навярно знаеше
за разпита на Лиса и бе останал да дебне отвън пред сградата
в очакване да поговорят.
– Времето е приятно – дружелюбно оповести той, докато
оглеждаше нехайно дърветата и цветята, сякаш тримата бяха
излезли да се поразходят из кралския двор. – Но ще стане дос-
та горещо, когато слънцето изгрее.
Мракът, който ми създаваше толкова неприятности в го-